"Диви и щастливи"

„Диви и щастливи“се очертава да е зрителският фаворит за български филм на 2019г.

Това не е случайно, тъй като и предишният филм на Мартин Макариев „Привличане“ от миналата година напълни салоните.

Следя отдавна развитието на българското кино, зная какво означава в името на патриотизма да си самотен в залата на поредната шумно оповестена премиера и ценя постигнатото от Макариев.

Той знае как да снима кино, какво иска да види на екран зрителя у нас и умело му го поднася.

Не е привърженик на философските прозрения и на трудно смилаемото авторско творчество, което се гледа с усилия само от роднините на авторите им.

Макариев предлага нещо друго – добре разказано жанрово зрелище – мелодрама или трагикомичен екшън, заснето стегнато, динамично, атрактивно и поднесено като лъскав и привлекателен продукт.

Ще го обвините в провокативен комерсиализъм, въпреки че с екипа си здраво е работил и се е радвал на съвместния ползотворен труд.

 Защо?

Какво кино се гледа сега – не само у нас, а и по света -  стегнато, комерческо, динамично.

Каквото открай време ни дава Холивуд.

И ние ли трябва да вървим по този път?

Не казвам, че всички режисьори у нас ще го следват , но отбелязвам, че ми е все по трудно да се измъчвам с  негледаеми родни продукции, които имат претенциите да са някакво изкуство и парадират със своите фестивални отличия…

А като знам, че се харчат държавни пари, просто ми става лошо.

„Диви и щастливи“ го проследих в пълна зала и усетих какво означава автентична и неподправена зрителска реакция.

Такова щастие не съм изпитвал от времето на „Маргарит и Маргарита“ и „Възвишение“.

Притесненията ми, че ми се поднася някакъв побългарен римейк на „Телма и Луиз“ (1991) на Ридли Скот не се оправдаха.

Влияние от незабравимия шедьовър има, но „Диви и щастливи“ съвсем не е плагиат или компилация.

Борислав Захариев е написал интересна, вълнуваща, човешка история за две обикновени жени – Боряна и Мила, които искат да променят живота си, да бъдат други, щастливи.

Вярно е, че се забъркват в поредица от бъркотии и произшествия  - присвоени  30 000 лева в името на благородна кауза,  в добавка  с отвлечен  човек,  но на финала  изстрадват амбицията си да водят нов живот.

В който Мила ще намери личното щастие в лицето на приличен английски мъж, когото първоначално малтретира,доживявайки издаването на първия си роман, а Боряна ще продължи да търси  място под слънцето, очаквайки своя шанс.

Филмът се гледа с интерес.

В него обратите следват непрекъснато един след друг, има зашеметяващи каскади – първото измъкване от полицейската проверка, изскубването от Донев в царевичната нива  и особено преследването по алеите на варненския крайбрежен център с мотопед.

Похитителките са гонени с коли и вертолет и са спипани на варненското летище минути преди да се измъкнат от българското правосъдие на път за Мексико, но по важното е, че през всичките два часа екранно време екшънът не поглъща, а е подчинен на човешката история, на перипетиите и метаморфозите, които преживяват основните персонажи.

Спектакълът е заснет със замах от Андрей Андреев – в София, Търново – ще познаем Градската галерия, превърната в луксозен хотел, в който младоженския апартамент струва 320 лева за нощувка, площада пред Царевец, Русе и Варна – книжарница „Сиела“ във Фестивалния комплекс и булевард „Приморски“, където се вихри поредната гонка, с вкус и стил, с въображение , иновативност и достатъчно средства – бюджетът е наистина царски щедър  от 2 млн.долара, през цялото време се стеле музикален килим от популярни родни шлагери, вкл. на Емил Димитров и Васил Найденов, а това неизбежно се харесва на публиката.

В добавка са ангажирани всички актуални наши звезди , които са на завидна висота – от Луиза Григорова – Мила , Яна Маринова – Боряна и Александър Сано – инспектор Донев, до Асен Блатечки – бившият на Боряна -  Неделев, Калин Врачански – щофьорът Васил, Койна Русева – рецепционистката в хотела , Явор Бахаров – Цветан, Теодора Духовникова – съпругата на Цветан и Христо Петров – Ицо Хазарта , чиято лимузина е конфискувана от двете фурии, малко след като той произнася култовата фраза – „Абе, вие курви ли сте?“

Не е за пренебрегвне  и солидното британско присъствие – Базил Айденбенц– Мартин, без да забравяме Бен Крос, изиграл с апломб неговия баща – г – н Кейн, който в случая е представител на старата  поувяхнала гвардия западни звезди, какъвто е и Майкъл Медсън, на който се радвахме в режисьорския дебют на Блатечки отпреди две години „Бензин“.

Цялата тази аура на  „Диви и щастливи“, както и обстоятелството, че половината диалог тече на английски ,недвусмислено показва в какво се цели Макариев – солиден успех у нас и възможност за показ в чужбина.

И защо не?

Не е ли дошъл моментът след „Под прикритие“ (2016) да имаме и кинофилм, получил нормално разпространение и публика зад граница?

Нали всеки от тях се прави преди всичко за зрителя?

Ценителите на „високото изкуство“ вероятно няма да харесат и ще критикуват „Диви и щастливи“, подигравайки се на усилията на екипа да създаде един конвертируем продукт.

Това си е тяхно мнение и няма да споря с предразсъдъците им.

Само ще ги помоля да гледат – като мен – в салон добър филм като „Далеч от брега“ (2018) на Константин Бонев, който се прожектира пред един човек – като частна прожекция  , за да си зададат  простичкия въпрос – „Това ли е посоката на развитие?“ или „Кога зрителят ще ни подкрепи?“

Подсказвам – когато сме честни с него – като Мартин Макариев и Александър Сано , който тук е не само актьор и продуцент, но и композитор, предлагаме  му висококачествен зрелищен и стойностен кинопродукт, приказка с автентични емоции и забавление, от която той явно се нуждае.

Толкова е просто, нали?

Борислав Гърдев

„Диви и щастливи“, 2019, реж.Мартин Макариев, производство „Силвърстоун продъкшънс“ и „Спирит Хаус продъкшънс“, продуценти Мартин Макариев, Яна Маринова, Александър Сано