Възхвала на човешката суета  и надежда

 

Павлин Ботев (1967) е самороден и самобитен  талант.

Убедил съм е, че в повечето провинциални градове с някакви културни традиции непременно се раждат и утвърждават творци, съизмерими като качество на предлаганата продукция с водещите национални имена в поезията и сатирата.

Ботев е такъв типичен пример.

Оказва се, че и Дряново може да даде на страната творец с безспорни креативни качества и със сетива на роден сатирик – изобличител на обществените ни недъзи.

Някога – през 1994 г. той започна много силно със стихосбирката „Вбесен от щастие“, а след това вдигна шум с „Поема за Бирняка“ осем години по – късно.

В следващите близо две десетилетия Павлин Ботев ми се изгуби от полезрението, но, ето, че през миналата година напомни за своята сатирична дарба с „Горчиво – сладки пародии“, с които комично преосмисли и преобърна с хастара навън цяла плеяда от знакови поети, изградили митологията на комунизма.

Смях се от сърце и дълго размишлявах над неговия оригинален и сполучлив опит да се подиграе със соцтитаните на словото ни и се чудех дали в него е настъпила неизбежната промяна в мисленето му, тъй като знам, че изповядва радикални възгледи за устройството на социума.

„Азбучна четворица“ от 2020 година дава отговор на този измъчващ ме каверзен въпрос.

Отпращащ към класически образци като „Азбучна молитва“ на Константин Преславски и Четвероевангелието „Четворицата“ е всъщност вместилище на три сборника със сонетни венци, изплетени в акростих и една поема, покриваща се като заглавие с единия от сборниците и излизала като самиздат преди пет години  - „Долу Големия брат“, „Нов световен ред“, „Цар коронавирус“ и „Джанксова ракия“.

Първите два дяла разкриват едновременно и най – силните и спорните страни от поетично– сатиричната дарба на Ботев.

Той бичува съвременността, в която живее с огнен плам.

Тя го изпълва с отвращение и погнуса и той като оголен нерв на предната линия на фронта срещу конформизма, оглупяващото потребление и примирението пред силата на Големия брат – този от малкия екран и другия  - отвъд океана с ювеналова страст осмива и жигосва ценностите на консумативното общество, жалката полуколониална участ на страната ни, превърната в заден двор на Европа заради корумпирани и недалновидни политици и управници, въстава с цялата  си творческа мощ срещу новия световен ред и упорито търси изход за себе си и изтерзания ни народ.

Намира го във Вярата – в доброто, в човека, в желанието на ближния да направи живота  по – добър и смислен – „Ужасен си човече“, „Мигът на истината“…

Писаният в пика на пандемията цикъл „Цар коронавирус“ ни атакува с вече позабравената страховита клаустрофобична атмосфера, с психозата на масовия страх, с болката от самотата и безсилието на индивида да се бори с поредния природен и медицински феномен.

„Джанксова ракия“ е посветен на автора на „Пътеводителят на галактическия стопаджия“ Дъглас Адамс и разкрива друга страна от битието на поета – на ведрия епикуреец и любител на огнената течност- от крушова ракия до мастика, който търси неистово насладите от живота, за да докаже, че и на него  - поета нищо човешко не му е чуждо.

В този дял има две творби, които аз с чиста съвест приемам за шедьоври – „Жената е уискито последно на мъжа“ – апотеоз на любимата, без която животът губи смисъл и, разбира се, „А на атола Бикини с нея пиехме мартини“ – прекрасен химн за любовта и вечната  магия на женското очарование, която дори си я запях, нагаждайки я към култовия хит от моето детство – „В сладкарница „Малина“ ние бяхме двамина…“

Затваряйки последната 133 - а страница на книгата осъзнах, че съм прочел най – доброто и най – стойностното от сътвореното от Павлин Ботев.

Той е изчистил от стиховете си излишната натруфеност и екзалтираност, наблегнал е на ясни и кмиклени образи и послания, критикува недостатъците на обществото ни и търси лек за преодоляването им.

„Азбучна четворица“, издадена с подкрепата на Емил Попов е важна и значима крачка в развитието на Ботев, доказателство за достигнатата от него зрелост.

Тя не трябва да стои като захлупена в дряновската котловина, нуждае се от разгласа, реклама,точна оценка и шум.

Този отзив е скромно усилие в тази насока.

Защото „Азбучна четворица“ я заслужава.

Борислав Гърдев

Павлин Ботев, „Азбучна четворица“, 2020, Дряново