За сериала "Техеран" и поуките от него

 

             За сериала „Техеран“

              и поуките от него

 

„Техеран“ е перфектно направена шпионска драма, чиито два сезона, от 22 юни 2020 г. до 27 юли и от 6 май до 16 юни 2022 г. я превърнах във феномен и в може би най – гледания и обсъждан израелски тв сериал.

Това не е водещ филм или героична комедия от типа на „Арго“ ( 2012 ) на Бен Афлек, в който щатските шпиони, предрешени като холивудски майстори, освобождават американски заложници в Иран.

„Техеран“ прилича много повече на всепризнатия образец в жанра – „Отдел „Фалшива самоличност“ ( 2015 – 2020 ) на Ерик Рошан и има нещо символично , че именно от него поема щафетата при излизането си в мрачни и вече забравени пандемични времена.

Създаден с вещина, ентусиазъм и много любов и вдъхновение, сериалът се гледа на един дъх, създавайки постоянни емоции и напрежение, като не може да се каже със сигурност кой сезон е по – добър, тъй като като и двата са на много високо ниво.

А и откритият финал със спасилата се по чудо Тамар предлага различни решения и тълкувания.При това не само в посока на оцеляването на единака – професионалист…

Неслучайно епосът получава награда на израелската филмова и тв академия за най – добра драматична роля на Нив Султан – Тамар Рабинян и най – вече бленуваната статуетка „Еми“ за най – добър драматичен сериал за 2021 г., еквивалент на „Оскар“ за тв бизнес.

Логично е да се запитаме за какъв е дългият и заслужен успех на „Техеран“?

На първо място на стабилната и реалистична драматургия, дело на Моше Зондер и Омри Шенхар.

По сценарий „Техеран“ следва прословутата акция на MOSAD от 2018 г., когато агенти на службата измъкнаха 100 000 документа от архива на ядрения арсенал в Иран, доказвайки наличието на Проекта AMAD , за разработване на ядрени оръжия от ислямската държава, като във втория сезон на прицел е шефът на революционните гвардейци генерал Мохамади, но сериалът като драматургия, ако и да е с измислена история, засяга и много по – дълбоки пластове, свързани както с народопсихологията и начина на живота в двете противоборстващи държави – Израел и Иран, така и с манталите на обикновените и най – вече младите хора от двете страни на барикадата, колкото различни, толкова и много сходни.

Естествено, най – главният е за изборът – да живееш ли в лъжа, несвобода, ограничения и религиозен фанатизъм, бягайки от действителността в света на дрогата и технопартитата в нелегални комуни или да се бориш с насилнически режим, рискувайки съдбата и бъдещето си.

Серийният филм засяга и много чувствителни проблеми за смисъла на вложените усилия, в които се използват и нечистоплътни и манипулативни средства, при които враговете помагат, че действат по един и същи начин и най – вече, че често високите рискове и направо съдбоносни операции са добавени в плен на съмнителни и сякаш изтлели в последните емоционални връзки, при които загиват хора, в името на благородни каузи, се оказаха се обаче плод на странни конюнктурни обстоятелства.

Не забравяме и сблъсъкът на двата цивилизационни устройства модела, които са в неизбежен конфликт.

Най-общо сме свидетели за провеждането на две крупномащабни инициативи на MOSAD, свързани с опита за унищожаване на ядрения арсенал в Иран и с ликвидирането чрез дистанционен възрив на шефа на революционните гвардейци Сардар Касем Мохамади – Василис Кукалани.

Интригата е заплетена, пълна с обърнат и неподправен драматизъм, като основната цел и заслуга на постановчика Даниел Сиркин ( „Алилуя“, 2003 ) е да покаже схватката като двубой на равностойни противници, без натруфен героизъм и ненужно шаржиране на врага.

Не случайно в първия сезон това е блъсъкът на Фараз Камали – Шон Тоуб, познат ни от „Железен човек“ ( 2008 ) , шеф на разследването на Корпуса на революционните гвардейци и ръководителят на МОСАД Меир Горев – Менахем Гой – „Сбогом, Багдад“ (2013) , като забележете, Горев губи битката и е сменен във втория сезон от Юлия Маген – Сара фон Шварц ( „Лятна история“, 2004 ) !

В стълкновенията участниците в конфликта са постоянно в стресово състояние, налага се да играят и версията „Свой сред чужди, чужд сред свои“, на изпитание се поставят морално – волеви качества и патриотични чувства, примесени с неочаквани интимни драми – Тамар – Нив Султан и Милад – Шервин Аленаби, когото помним като Салим именно от „Отдел „Фалшива самоличност“ ( 2020 ) и Яел Кадош – певицата Лираз Чархи и Каис Хан – Мохамед Белучи.

Удивително е колко правдиво изглежда всичко на малкия екран при условие, че екипът не е стъпвал в иранската столица , а е снимал основно в Атина.

Явно операторът Гиора Бежах си е свършил много добра работа, а в добавката на музиката на Марк Елияху придава на епизодите специфично и неповторимо ориенталско – драматично звучене.

Отделната тема е огромната организационна работа, свършена от продуцентите Дана Идън и Шула Шпигел за качествената реализация на проекта по канал Кан 11.

Не е факт, че сериалът е купен за световно разпространение от Cineflix и Apple TV +.

Тези гиганти в разпространението на телевизионна продукция много добре са оценили качеството му, за да вложат средства и амбиция за тяхното адекватно популяризиране .

За мен е истинско удоволствие да проследя двата сезона и да видя с какви добри актьори разполага израелското кино.

Нив Султан като Тамар е безспорно черешката на тортата, едновременно секси, уязвима в момента и дяволски добра професионалистка, която очаква заслужена световна кариера – справка в сериала „Тази мръсна черна чанта“ ( 2022 ) на Доминик Купър.

Шон Тоуб е просто перфектен като Фараз Камали, Навид Негабан ( „18 силни“, 2018 ) е много убедителен като Масуд Табризи, еврейският агент, разбрал, че е играчка на съдбата и съм загинал от ръцете на убиеца на MOSAD, Шила Оми обира овациите като Наахид, съпругата на Фараз, а я знам още времето от незаслужено пренебрегнатия филм „Войната на Чарли Уилсън“ от 2007г., запомнящо се излъчването на Араш Маранди като Али, дясната ръка на Фараз Камали и като една много приятна и неочаквана изненада отбелязвам известното  присъствие на знаменитата Глен Клоуз, доста поостаряла от времето на „Фатално привличане“ ( 1987 ) , но всичко е така магнетично и неустоимо като психоложката и агент на МОСАД Марджан Монтазери.

Възхитителната е актьорската игра в сериала, ангажираните без проблеми говорят на иврит, фарси, английски и френски, като родените в Иран изпълнители закономерно са емигрирали в Англия, Германия и САЩ, за да продължат необезпокоявано своята възходяща кариера.

Докато гледах „Техеран“ ме обзеха и тъжни чувства.

Ще успеем ли и ние да създадем такъв конвертируем телевизионен продукт?

Ще кажете, ама имаме „Под прикритие“ ( 2016 ) на Димитър Митовски, излъчван по HBO ?

Така е , но дали само този опит е достатъчен, няма ли да се продължи в тази посока?

Вероятно с „Братя“ на продуцента Краси Ванков, който след две години и в пет сезона печели овациите на феновете си…

Борислав Гърдев

Сериалът може да се гледа на филми суб и masters – tb.com.