За сериала "Техеран" и поуките от него

 

             За сериала „Техеран“

              и поуките от него

 

„Техеран“ е перфектно направена шпионска драма, чиито два сезона, от 22 юни 2020 до 27 юли и от 6 май  до 16 юни 2022 г. я превърнаха във феномен и в може би най – гледания и обсъждан израелски тв сериал.

Това не е ведър филм или героична комедия от типа на „Арго“(2012) на Бен Афлек, в който щатски шпиони, предрешени като холивудски майстори освобождават американски заложници в Иран.

„Техеран“ прилича много повече на всепризнатия образец в жанра – „Отдел „Фалшива самоличност“ (2015 – 2020) на Ерик Рошан и има нещо символично , че именно от него поема щафетата при излизането си в  мрачни и вече забравени пандемични времена.

Създаден с вещина, ентусиазъм и много любов и вдъхновение, сериалът се гледа на един дъх, създавайки постоянни емоции и напрежение, като не може да се каже със сигурност кой сезон е по – добър, тъй като и двата са на много високо ниво.

А и отвореният финал със спасилата се по чудо Тамар предлага различни решения и тълкувания.При това не само в посока оцеляването на единака – професионалист…

Не случайно епосът получи награда на израелската филмова и тв академия за най – добра драматична роля на Нив Султан – Тамар Рабинян и най – вече бленуваната статуетка  „Еми“ за най – добър драматичен сериал за 2021 г., еквивалент на „Оскар“ за тв бизнес.

Логично е да се запитаме на какво се дължи големия и заслужен успех на „Техеран“?

На първо място на стабилната и реалистична  драматургия, дело на Моше Зондер и Омри Шенхар.

Като сценарий „Техеран“ следва прословутата акция на МОСАД от 2018 г., когато агенти на службата измъкнаха 100 000 документа от ядрения архив на Иран, доказвайки наличието на Проекта AMAD , за разработване на ядрени оръжия от ислямската държава, като във втория сезон на прицел е шефът на революционните гвардейци генерал Мохамади,но сериалът като драматургия, ако и да е с измислена история, засяга и много по – дълбоки пластове, свързани както с народопсихологията и начина на живот в двете противоборстващи държави – Израел и Иран, така и с манталитета на обикновените и най – вече младите хора от двете страни на барикадата, колкото различен, толкова  и много сходен.

Естествено, най – главният е за изборът – да живееш ли в лъжа, несвобода, ограничения и религиозен фанатизъм, бягайки от действителността в света на дрогата и технопартитата в нелегални комуни или да се бориш с насилническия режим, рискувайки съдбата и бъдещето си.

Серийният филм засяга и много чувствителния проблем за смисъла на вложените усилия, в които се използват и нечистоплътни и манипулативни средства, при което враговете се оказва, че действат по един и същи начин и най – вече, че често високо рискови и направо съдбоносни операции са поставени в плен на съмнителни и сякаш изтлели в миналото емоционални връзки, при които загиват хора, в името на  благородни каузи, оказали се обаче плод на странни конюнктурни обстоятелства.

Не забравяме и сблъсъкът на двата цивилизационни устройствени  модела, които са в неизбежен конфликт.

Най – общо  сме свидетели на провеждането на две крупномащабни инициативи на МОСАД, свързани с опита за унищожаване на ядрения арсенал на Иран и с ликвидирането чрез дистанционен взрив на шефа на революционните гвардейци Сардар Касем Мохамади – Василис Кукалани.

Интригата е заплетена, пълна с обрати и неподправен драматизъм, като основната цел и заслуга на постановчика Даниел Сиркин („Алилуя“, 2003) е да покаже схватката като двубой на равностойни противници, без натруфен героизъм и ненужно шаржиране на врага.

Не случайно в първия сезон това е сблъсъкът на Фараз Камали – Шон Тоуб, познат ни от „Железен човек“(2008),шеф на разследването на Корпуса на революционните гвардейци и ръководителят на МОСАД Меир Горев – Менахем Гой – „Сбогом, Багдад“ (2013), като забележете, Горев губи битката и е сменен във втория сезон от Юлия Маген – Сара фон Шварц („Лятна история“, 2004)!

В стълкновенията участниците в конфликта са постоянно в стресово състояние, налага се да играят и версията „Свой сред чужди, чужд сред свои“, на изпитание се поставят морално – волеви качества и патриотични чувства, примесени с неочаквани интимни драми – Тамар – Нив Султан и Милад – Шервин Аленаби, когото помним  като Салим именно от „Отдел „Фалшива самоличност“ (2020) и Яел Кадош – певицата Лираз Чархи и Каис Хан – Мохамед Белучи.

Удивително е колко правдиво изглежда всичко на малкия екран при условие, че екипът не е стъпвал в иранската столица , а е снимал основно в Атина.

Явно операторът Гиора  Бежах си е свършил много добре работата, а в добавка музиката на Марк Елияху придава на епизодите специфично и неповторимо ориенталско – драматично звучене.

Отделна тема е огромната организационна  работа, свършена от продуцентите Дана Идън  и Шула Шпигел за качествената реализация на проекта на канал Кан  11.

Не е случаен факт, че сериалът е купен за световно разпространение от Cineflix и Apple TV+.

Тези гиганти в дистрибуцията на телевизионна продукция много добре са  оценили качествата му, за да вложат средства и амбиция за неговото адекватно популяризиране .

За мен бе истинско удоволствие да проследя двата сезона и да видя с какви добри актьори разполага израелското кино .

Нив Султан като Тамар е безспорно черешката на тортата, едновременно секси, уязвима на моменти и дяволски добра професионалистка, която я чака заслужена световна кариера – справка сериалът „Тази мръсна черна чанта“ (2022) на Доминик Купър.

Шон Тоуб е просто перфектен като Фараз Камали, Навид Негабан ( „18 силни“, 2018) е много убедителен като Масуд Табризи, еврейският агент, осъзнал, че е играчка на съдбата и сам загинал от ръцете на килър на МОСАД, Шила Оми обира овациите като Наахид, съпругата на Фараз, а я зная още от времето на незаслужено пренебрегнатия филм „Войната на Чарли Уилсън“ от 2007г., запомнящо се е излъчването на Араш Маранди като Али, дясната ръка на Фараз Камали и като една много приятна и неочаквана изненада отбелязвам присъствието на знаменитата Глен Клоуз, доста поостаряла от времето на „Фатално привличане“ (1987), но все така магнетична и неустоима като психоложката и агент на МОСАД Марджан Монтазери.

Възхитителна е  актьорската игра в сериала, ангажираните без проблем говорят на иврит, фарси , английски и френски, като родените в Иран изпълнители закономерно са емигрирали в Англия, Германия и САЩ, за да продължат необезпокоявано своята възходяща кариера.

Докато гледах „Техеран“ ме обзеха и  тъжни чувства.

Ще успеем ли и ние да създадем такъв конвертируем телевизионен продукт?

Ще кажете, ама нали имаме „Под прикритие“ (2016) на Димитър Митовски, излъчван по HBO?

Така е , но дали само този опит  е достатъчен, няма ли да се продължи в същата посока?

Вероятно с „Братя“ на продуцента Краси Ванков, който след  две години и в пет сезона печели овациите на феновете си…

Борислав Гърдев

Сериалът може да се гледа на филми суб и masters – tb.com.