Леонардо Ди Каприо

                               Леонардо Ди Каприо

 

Размишлявайки за съдбата на този  екранен любимец се сещам за две неща.

Първо – за ролята на късмета, за откриването на таланта и възможностите му, въпреки трудното детство.

И второ – заслугата на личния, всички по – взискателен и амбициозен критерий, който се отсява внимателно на предложенията и  ненужно тласка кариерата напред и нагоре.

Ди Каприо започва да се снима още като хлапе – в сериалите „Санта Барбара” (1990) и „Растяща болка” (1992) .

С подобни сапунки се става популярен, но дали от дете – чудо ще се превърнеш в  многообещаващ млад актьор и възможно ли е след това да се утвърдиш като уважаван и обичан професионалист?

Колцина са успели със своя шанс?

Сещам се  за Джоди Фостър, а на обратния полюс е тъжната съдба на Моколи Кълкин.

Леонардо се ражда в Лос Анджелис като единствен син в семейството на уличен актьор и адвокатска секретарка на 11 ноември 1974 г.

На следващата година родителите му се развеждат и се грижат за тяхното   отглеждане поема на майката Хелена Индербиркин.

Амбициозната жена го насочва към кинобизнеса, но освен талант в него се иска още да имаш късмет и характер.

За щастие Леонардо ди Каприо ги притежава в излишък.

На 19 години се снима в първите си големи филми – „Животът на това момче” на Майкъл Кийтън – Джоунс, където е отчуждат синът Тобиас, конфликтуващ с баща си Дуайт – Робърт де Ниро и  „Защо тъгува Джилбърт Грейп?”

В тази привидно непретенциозна семейна драма на Ласе Хелстрьом ди Каприо създава неподражаемо и много убедително образ на дебила Арни Грейп, след което всички в Холивуд разбират, че момчето има бляскаво бъдеще благодарение на своята всеотдайност и изключителни артистични качества.

В новелата „Парти с пистолетни изстрели” (1994) на Анет Хейууд - Картър той не се изненадва като Пъпката, а през 1995 г. е вече пълновластен господар на екрана последователно в „Баскетболни дневници” на Скот Калвърт като Джим Карол, в „Пълно затъмнение” ” на Агнешка Холанд с изумителната си изява на Артур Рембо, докато в уестърна „Бърз или мъртъв” на Сам Райми като Хлапето е привлечен от самата Шарън Стоун.

Пътят му към славата продължава като Кангал в психологическата драма на Джери Закс „Стаята на Марвин” (1996) , където отново си партнира с Робърт де Ниро и най – вече в причудливата, зрелищна и новаторска версия на безсмъртната Шекспирова трагедия „Ромео + Жулиета” (1996) на Баз Лурман, в който е неподражаемият Ромео.

Закономерно идва и пробива в касовото кино, ролята на авантюриста Джак Доусън в епопеята на Джеймс Камерън „Титаник” (1997) , с който окончателно се утвърждава като суперзвезда , позната в целия свят.

Вероятно след шумотевицата от този величествен пробив настъпва преломът в неговото творческо развитие.

За разлика от  Брус Уилис той не яхва вълната на конвейрното жанрово кино, което би му осигурило редовно прилични доходи и преклонението на любимците на екшъна.

Не снима всяка цена и след всяко режисьорско предложение.

Внимателно подбира ангажиментите си.

Постепенно, след необходимия преходен период, обхващащ „Мъжът с желязната маска” (1998) на Рандъл Уолъс, където бляскаво се справя с двойната роля на Филип и крал Луи XIV , черно – белия „Знаменитост” (1998) на Уди Алън, в който се забавлява като разглезения циник Брандън Дару, търсачът на силни усещания Ричард в прекрасния „Плажът” (2000) на Дани Бойл и съвсем неочакваната интерпретация на Дерек в „Ресторантът на Дон” (2001) на РД Роб.

Много важна за кариерата на ди Каприо е срещата му с Мартин Скорсезе.

Той става неговата муза , поемайки щафетата от Робърт де Ниро.

Което е толкова знаменателно, толкова и закономерно.

Двамата снимат последователно „Бандите на Ню Йорк” (2002) , в който епос Ди Каприо не се завладява като Амстердам Валон, „Авиаторът” (2004) , с прочутата   версия на образа на Хауърд Хюс, „От другата страна” (2006) , където ни се представя като Били, „Злокобният остров” (2009) , пресъздал драматично правдиво объркване шериф Теди Даниелс , „Вълкът от Уолстрийт” (2013) , в който се открива като спекуланта Джордан Белфърт , „Прослушването“ ( 2015 ) , играещ себе си и борещ се за главната роля с Робърт де Ниро за последваща продукция на маестрото, „Убийците на цветната луна“ ( 2023 ) – Том Уайт.

След Скорсезе съдбата го среща със Спилбърг – как ще го забравим като мошеника Франк Абигейл в „Хвани ме, ако можеш” (2002) , Едуард Зуик – като Дани Арчър в шеметния трилър „Кървавият диамант” (2006) , Сам Мендес – неузнаваем и изключително органичен като Франк Уийлър в „Пътят на промените” (2008) , Ридли Скот – много силно признание като агент от ЦРУ Роджър Ферис в „Мрежа от лъжи” (2008) , Кристофър Нолан като Коб в неговата стряскаща визия за бъдещото ни развитие в „Началото” (2010) , Клинт Истууд и великолепната му биографична драма „Дж.Едгар” (2011) , в която е несменяемият шеф на ФБР Едгар Хувър, Куентин Тарантино – за ролята на собствения злодей Калвин Кенди в „Джанго без окови“ ( 2012 ) заслужаващ  задължителен „Оскар” за поддържаща мъжка роля и „Имало едно време …в Холивуд“ ( 2019 ) – неузнаваем и симпатичен като актьора Рик Далтън , ученият доктор Рандал Минди   в черната комедия на Адам Макей „Не гледай нагоре“ ( 2021 ) и ,  разбира се , Баз Лурман с оспорваната   и критикувана модернистична версия на „Великият Гетсби” (2013) , в която водещата роля на Джей Гетсби е поета и феноменално добре изиграна от ди Каприо.

Предстои му колаборация с Пол Томас Андерсън в „Битката при Бактан Крос“…

Той все пак спечели „Оскар“ за главна мъжка роля – за образа на Хю Глас в „Завръщането“ (2015) на Алесандро Гонсалес Иняриту …

Във филмографията на Леонардо ди Каприо представяме и документален филм   „Единадесетият час” (2007)  на Лейла Конърс, изследващ изследването на околната среда, без да забравяме „Преди потопа” ( 2016 ) на Фишер Стивънс, посветен на тази проблематика.

И това не е случайно – той е убеден природозащитник, кара хибриден автомобил, къщата му е снабдена със соларни панели, а притежава и собствен остров в Белийз, където строи екокурорт.

Дарява през 2010 г. един милион долара за облекчаване на последиците от земетресението и още  милион за Обществото за опазване на дивата природа.

За личния му живот и премеждията му с бразилския модел Жизел Бюндхен любимците на сензациите могат да черпят информация от жълтите издания.

Знам, че е бил три пъти номиниран за „Оскар” – за „Защо тъгува Джилбърт Грейп?”, „Авиаторът”   и „Кървавият диамант” и че печели „Златен глобус” за „Авиаторът” и „Вълкът от Уолстрийт” – с конгениалната си изява, сравняваме с тази на Орсън Уелс от „Гражданинът Кейн” (1941) и „Оскар” за „Завръщането”

Ди Каприо е работил  като продуцент на филми като „Авиаторът” и „Единадесетият час”, а на последния се изявява и като сценарист.

Сигурен съм, че кариерата му занапред ще върви стремително към нагоре.

Че ще се утвърди не само като най – големият актьор на поколението си, но и като приемник на  Робърт де Ниро, Робърт Редфорд, Харисън Форд и Ричард Гиър.

А очаквам с нетърпение и режисьорските му усилия.

Те са неизбежни и съм сигурен, че освен като отличен актьор ще се утвърди безпроблемно и като ярък и стабилен постановчик.

След като Мел Гибсън, Клинт Истууд и Робърт Редфорд са успели, защо да не се утвърдите и той?

Борислав Гърдев

 

 

 

 

          Почит за Майк Никълс

 

На 19 ноември се навършват 10 години от смъртта му.

А тяхното място  в целулоидния свят остава празно.

Защото Майк Никълс бе сред големите майстори на фино изпипаното и увлекателно поднесено кино и театрално представяне, което винаги предизвикваше силни емоции.

Затова и творбите му се харесват толкова много и се гледат с такъв интерес.

Михаил Игорович Пешковски се ражда в Берлин на 6 ноември 1931 г.

Майката му Бригите Ландау е германка, а баща му Игор Пешковски е руснак.

Немско – руското семейство с еврейски корени напуска страната през 1939 г. и пристига в Ню Йорк на 28 април с. г.

През 1944 г. Михаил вече е натурализиран гражданин на САЩ и става Майкъл.

Учи в Чикагския университет, напуска го през 1954 г., посещава курсовете на „Актърс студио“ при Лий  Страсбърг  и се увлича от театъра.

Изявява се заедно с Илейн Мей и пианиста Марти Рубинщайн.

Съвместната им работа се включва през 1961 г., въпреки че по – късно Мей пише за Никълс сценариите за прочутите му филми „Клетка за птици“ и „Първични цветове“.

Пожънва успех на Бродуей през 1963 г., режисирайки пиесата на Нийл Саймън „Боси в парка“.

Постановката се превръща в хит с `1530 представяне.

Никълс ще остане верен на театъра през целия си съзнателен творчески път – ще режисира и в бъдещи великолепни спектакли като „Истинската  ябълка“ ( 1967 ) , „Апартамент в „Плаза“ ( 1968 ) , „Затворникът от Второ авеню“ ( 1972 ) ,“ Вуйчо Ваньо“ ( 1974 ) , „Комедианти“ ( 1977 ) , „Стримери“ ( 1977 ) , „Играта на джин“ ( 1978 ) ,„Истинското нещо“ ( 1984 ) , „Неочакваната вест от Монти Пайтън“ ( 2005 ). , „Смъртта на търговския пътник“ ( 2012 ) …

Пътят към киното  за Никълс е открит.

Дебютира за голям екран с екранизацията на пиесата на Едуард Олби „Кой се страхува от Вирджиния Уулф?“ през 1966 г.

Ако и да има известна театрална скованост в работата му филмът се превръща в гръмотевичен хит, най – вече заради прекрасната работа на семейната двойка Ричард Бъртън –Джордж -  Елизабет Тейлър - Марта, създали незабравим дует, в съдбата на чиито герои зрителите откриват и много от преживелиците на прочутия тандем.

Закономерно филмът грабва цели 5 награди „Оскар“, вкл. за главна женска роля на Лиз Тейлър.

Следващата легендарна екранизация на „Абитурентът“ ( 1967 ) по Чарлс Уеб със знаменитите изяви на Дъстин Хофман – Бен, Ан Банкрофт – мисис Робинсън и Катрин   Рос – Илейн Робинсън, улови безпогрешно настроението и вълненията на младото поколение в САЩ в едно скорошно време, с незабравимата музика на Артър Гарфънкъл и Пол Саймън ,с култовата реплика на Бен – Хофман – „Госпожо Робинсън, вие ме прелъстявате!“ и ефектното бягство на Бен и Илейн от нейната натрапена брачна церемония, творба, донесла съвсем заслужено на Никълс „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на БАФТА за режисура, плюс хонорар от 1 милион долара!

Една също световна и световна слава, затвърдена с необходимата му изключителна екранизация на шедьовъра на Джоузеф Хелър „Параграф 22“ ( 1970 ) .

Благодарение на сценариста Бък Хенри Никълс извлича максимума като потенциал от романа и създава действащ, стойностен и завладяващ филм, чийто антивоенен патос, хармонира с чувствата на множеството зрители, настроен твърдо срещу войната във Виетнам.

Освен всичко друго „Параграф22“ е и парадът на върховете на актьорски постижения, сред които не може да не се откроим Алън Аркин – Йосарян, Мартин Болсам – Каткарт,Антони Пъркинс – Телмън, Мартин Шийн – Добс,Джон Войт – Мейло Майндърбандър и Орсън Уелс – генерал Дридъл.

Повече Майк Никълс не достига такава височина в своята постановъчна дейност.

Това съвсем не означава , че следващите му филми са низ от провали.

Нищо подобно!

„Познание за плътта“ ( 1971 ) с Джак Никълсън, Кандис Берген и Артър Гарфънкъл е фино и деликатно изследване на сексуалното развитие при двама приятели от колежа, „Денят на делфина“ ( 1973 ) с Джордж Скот и Пол Сорвино е проникновена елегия за морските биолог Джейк Теръл – Скот, посветил живота си на желанието делфините да научат английски език, „Богатството“ ( 1975 ) с Джак Никълсън, Уорън Бийти и Стокард Чанинг е бравурна комедия за желанието на двама измамници да спечелят богатството на неподходящата за тях наследница, „Джилда на живо“ ( 1980 ) с Джилда Раднер е майсторски заснета версия на популярното бродуейско шоу, „Силкууд“ ( 1983 ) с Мерил Стрийп и Кърт Ръсел е безкомпромисно изследване на опасността от отравяне с полоний в завод с пренебрегнати изисквания за безопасност на труда, „Изпепелени сърца“ ( 1986 ) е стилна мелодрама с Джак Никълсън, Джеф Даниелс, Мерил Стрийп и Милош Форман, „Работещо момиче“ ( 1988 ) е великолепна комедия за отмъщението на една секретарка за открадната от нея идея с Мелани Грифит, Харисън Форд и Сигърни Уивър, спечелил „Оскар“ за най – добрата оригинална песен на Карли Саймън, а „Картички от Холивуд“ ( 1990 ) е първо заснета екранизация на мемоарите на Кари Фишер – принцеса Лея Органа  от „Звездни войни“ (1977 – 2019) , а след това и проникновено поднесена психологическа драма с Мерил Стрийп, Джийн Хекман, Денис Куейд и Шърли Маклейн.

Дори по – скромни и не такива убедителни постановки като „Относно Хенри“ ( 1991 ) с Харисън Форд и Анет Бенинг или „Вълк“ ( 1994 ) с Джак Никълсън, Джеймс Спейдър и Мишел Пфайфър също се радват на зрителските симпатии, докато с драматичните комедии „Клетка за птици“ ( 1996 ) с Робин Уйлямс, Нейтън Лейн и Джийн Хекман, „Първични цветове“ ( 1998 ) с Джон Траволта, Ема Томпсън и Кати Бейтс – своеобразно експониране на аферата „Моника Люински“ и „От коя планета си?“ ( 2000 ) с Анет Бенинг и Джон Гудман , Никълс отново печели безапелационно сърцата на публиката и сериозните авторитети в областта на кинокритиката.

През новото хилядолетие режисьорът продължава да работи с желание и амбиция.

Отбелязвам със симпатия   психологическата драма „Отблизо“ ( 2004 ) , спрямо преплетената, объркана и сложна съдба на две двойки с Джулия Робъртс, Натали Портман, Джуд Лу и Клайв Оуен, но все пак най-големите емоции и оживени коментари имаше около други две негови позиции .

Минисериалът „Ангели в Америка“ ( 2003 ) се оказа честна, задълбочена и безкомпромисна дисекция на Америка в плен на СПИН – инвазията в следната на 80 – десетата година на миналия с прекрасните изяви на Ал Пачино, Мерил Стрийп   и Ема Томпсън, спечелил цялата 11 статуйки „Еми“ и „Войната на Чарли Уилсън“ ( 2007 ) с Том Ханкс, Джулия Робъртс и Филип Сеймур Хофман, прецизно възстановена драма за усилията на тексаския конгресмен Чарли Уилсън – Ханкс с тайни сделки да заграби талибаните в Афганистан с оръжие  и да сломи съветското семейство там, което обаче се оказва с непредвидени последици след това за самите Съединени щати.

Никълс спира да режисира, но оставя още два филма като продуцент – романтичната драма „Приятели с деца“ ( 2011 ) на Дженифър Уестфелд, с Дженифър Уестфелд и Адам Скот и този документ на Джейми Бърнстейн и Елизабет Клинг „Кресчендо! Силата на музиката“ ( 2014 ) .

С три деца и четири съпруги, видният член на Демократическата партия Майк Никълс почина на 19 ноември 2014 г. на 83 годишна възраст от сърдечен удар.

Неговото творчество се изучава и изследва, кинотворбите  и спектаклите му продължават да вълнуват, а ние с трепет си спомняме реплики и сцени от почти всеки негов филм, оставили трайна следа в нашата памет .

Борислав Гърдев