Почит за Майк Никълс

 

На 19 ноември се навършват 10 години от смъртта му.

А тяхното място  в целулоидния свят остава празно.

Защото Майк Никълс бе сред големите майстори на фино изпипаното и увлекателно поднесено кино и театрално представяне, което винаги предизвикваше силни емоции.

Затова и творбите му се харесват толкова много и се гледат с такъв интерес.

Михаил Игорович Пешковски се ражда в Берлин на 6 ноември 1931 г.

Майката му Бригите Ландау е германка, а баща му Игор Пешковски е руснак.

Немско – руското семейство с еврейски корени напуска страната през 1939 г. и пристига в Ню Йорк на 28 април с. г.

През 1944 г. Михаил вече е натурализиран гражданин на САЩ и става Майкъл.

Учи в Чикагския университет, напуска го през 1954 г., посещава курсовете на „Актърс студио“ при Лий  Страсбърг  и се увлича от театъра.

Изявява се заедно с Илейн Мей и пианиста Марти Рубинщайн.

Съвместната им работа се включва през 1961 г., въпреки че по – късно Мей пише за Никълс сценариите за прочутите му филми „Клетка за птици“ и „Първични цветове“.

Пожънва успех на Бродуей през 1963 г., режисирайки пиесата на Нийл Саймън „Боси в парка“.

Постановката се превръща в хит с `1530 представяне.

Никълс ще остане верен на театъра през целия си съзнателен творчески път – ще режисира и в бъдещи великолепни спектакли като „Истинската  ябълка“ ( 1967 ) , „Апартамент в „Плаза“ ( 1968 ) , „Затворникът от Второ авеню“ ( 1972 ) ,“ Вуйчо Ваньо“ ( 1974 ) , „Комедианти“ ( 1977 ) , „Стримери“ ( 1977 ) , „Играта на джин“ ( 1978 ) ,„Истинското нещо“ ( 1984 ) , „Неочакваната вест от Монти Пайтън“ ( 2005 ). , „Смъртта на търговския пътник“ ( 2012 ) …

Пътят към киното  за Никълс е открит.

Дебютира за голям екран с екранизацията на пиесата на Едуард Олби „Кой се страхува от Вирджиния Уулф?“ през 1966 г.

Ако и да има известна театрална скованост в работата му филмът се превръща в гръмотевичен хит, най – вече заради прекрасната работа на семейната двойка Ричард Бъртън –Джордж -  Елизабет Тейлър - Марта, създали незабравим дует, в съдбата на чиито герои зрителите откриват и много от преживелиците на прочутия тандем.

Закономерно филмът грабва цели 5 награди „Оскар“, вкл. за главна женска роля на Лиз Тейлър.

Следващата легендарна екранизация на „Абитурентът“ ( 1967 ) по Чарлс Уеб със знаменитите изяви на Дъстин Хофман – Бен, Ан Банкрофт – мисис Робинсън и Катрин   Рос – Илейн Робинсън, улови безпогрешно настроението и вълненията на младото поколение в САЩ в едно скорошно време, с незабравимата музика на Артър Гарфънкъл и Пол Саймън ,с култовата реплика на Бен – Хофман – „Госпожо Робинсън, вие ме прелъстявате!“ и ефектното бягство на Бен и Илейн от нейната натрапена брачна церемония, творба, донесла съвсем заслужено на Никълс „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на БАФТА за режисура, плюс хонорар от 1 милион долара!

Една също световна и световна слава, затвърдена с необходимата му изключителна екранизация на шедьовъра на Джоузеф Хелър „Параграф 22“ ( 1970 ) .

Благодарение на сценариста Бък Хенри Никълс извлича максимума като потенциал от романа и създава действащ, стойностен и завладяващ филм, чийто антивоенен патос, хармонира с чувствата на множеството зрители, настроен твърдо срещу войната във Виетнам.

Освен всичко друго „Параграф22“ е и парадът на върховете на актьорски постижения, сред които не може да не се откроим Алън Аркин – Йосарян, Мартин Болсам – Каткарт,Антони Пъркинс – Телмън, Мартин Шийн – Добс,Джон Войт – Мейло Майндърбандър и Орсън Уелс – генерал Дридъл.

Повече Майк Никълс не достига такава височина в своята постановъчна дейност.

Това съвсем не означава , че следващите му филми са низ от провали.

Нищо подобно!

„Познание за плътта“ ( 1971 ) с Джак Никълсън, Кандис Берген и Артър Гарфънкъл е фино и деликатно изследване на сексуалното развитие при двама приятели от колежа, „Денят на делфина“ ( 1973 ) с Джордж Скот и Пол Сорвино е проникновена елегия за морските биолог Джейк Теръл – Скот, посветил живота си на желанието делфините да научат английски език, „Богатството“ ( 1975 ) с Джак Никълсън, Уорън Бийти и Стокард Чанинг е бравурна комедия за желанието на двама измамници да спечелят богатството на неподходящата за тях наследница, „Джилда на живо“ ( 1980 ) с Джилда Раднер е майсторски заснета версия на популярното бродуейско шоу, „Силкууд“ ( 1983 ) с Мерил Стрийп и Кърт Ръсел е безкомпромисно изследване на опасността от отравяне с полоний в завод с пренебрегнати изисквания за безопасност на труда, „Изпепелени сърца“ ( 1986 ) е стилна мелодрама с Джак Никълсън, Джеф Даниелс, Мерил Стрийп и Милош Форман, „Работещо момиче“ ( 1988 ) е великолепна комедия за отмъщението на една секретарка за открадната от нея идея с Мелани Грифит, Харисън Форд и Сигърни Уивър, спечелил „Оскар“ за най – добрата оригинална песен на Карли Саймън, а „Картички от Холивуд“ ( 1990 ) е първо заснета екранизация на мемоарите на Кари Фишер – принцеса Лея Органа  от „Звездни войни“ (1977 – 2019) , а след това и проникновено поднесена психологическа драма с Мерил Стрийп, Джийн Хекман, Денис Куейд и Шърли Маклейн.

Дори по – скромни и не такива убедителни постановки като „Относно Хенри“ ( 1991 ) с Харисън Форд и Анет Бенинг или „Вълк“ ( 1994 ) с Джак Никълсън, Джеймс Спейдър и Мишел Пфайфър също се радват на зрителските симпатии, докато с драматичните комедии „Клетка за птици“ ( 1996 ) с Робин Уйлямс, Нейтън Лейн и Джийн Хекман, „Първични цветове“ ( 1998 ) с Джон Траволта, Ема Томпсън и Кати Бейтс – своеобразно експониране на аферата „Моника Люински“ и „От коя планета си?“ ( 2000 ) с Анет Бенинг и Джон Гудман , Никълс отново печели безапелационно сърцата на публиката и сериозните авторитети в областта на кинокритиката.

През новото хилядолетие режисьорът продължава да работи с желание и амбиция.

Отбелязвам със симпатия   психологическата драма „Отблизо“ ( 2004 ) , спрямо преплетената, объркана и сложна съдба на две двойки с Джулия Робъртс, Натали Портман, Джуд Лу и Клайв Оуен, но все пак най-големите емоции и оживени коментари имаше около други две негови позиции .

Минисериалът „Ангели в Америка“ ( 2003 ) се оказа честна, задълбочена и безкомпромисна дисекция на Америка в плен на СПИН – инвазията в следната на 80 – десетата година на миналия с прекрасните изяви на Ал Пачино, Мерил Стрийп   и Ема Томпсън, спечелил цялата 11 статуйки „Еми“ и „Войната на Чарли Уилсън“ ( 2007 ) с Том Ханкс, Джулия Робъртс и Филип Сеймур Хофман, прецизно възстановена драма за усилията на тексаския конгресмен Чарли Уилсън – Ханкс с тайни сделки да заграби талибаните в Афганистан с оръжие  и да сломи съветското семейство там, което обаче се оказва с непредвидени последици след това за самите Съединени щати.

Никълс спира да режисира, но оставя още два филма като продуцент – романтичната драма „Приятели с деца“ ( 2011 ) на Дженифър Уестфелд, с Дженифър Уестфелд и Адам Скот и този документ на Джейми Бърнстейн и Елизабет Клинг „Кресчендо! Силата на музиката“ ( 2014 ) .

С три деца и четири съпруги, видният член на Демократическата партия Майк Никълс почина на 19 ноември 2014 г. на 83 годишна възраст от сърдечен удар.

Неговото творчество се изучава и изследва, кинотворбите  и спектаклите му продължават да вълнуват, а ние с трепет си спомняме реплики и сцени от почти всеки негов филм, оставили трайна следа в нашата памет .

Борислав Гърдев