Фрагменти за Валери Милев

 

Филмите на Валери Милев, родени на 3 ноември 1974 г., завършили НБУ през 1999 г., са от по - ниския пласт на масовата култура, тип „дъното на варела“, предназначени да задоволяват непретенциозните изисквания на зрителите, харесващи подобни зрелища по кабелите тв и потребителите на dvd и блу рей платформата.

Това са предимно зомби хоръри – „Куршуми на справедливостта“, 2019, чисти хорери – „Погрешен  завой 6“, 2014, психологически драми – „Умираме млади“, 2019, помощник на Лиор Гелер и сръчно сглобени екшъни – „Избий ги всички 2“ , 2024 г.

Милев копнее да снима пълнометражен филм на български ,това сподели чистосърдечно на 2 април 2021 г. в „Шоуто на Николаос Цитиридис“, но си остава с мечтата и спомен за легендарния опус на Магърдич Халваджиян „Печалбата“ от 2001 г., който имаше потенциал да стане хит, но бъде опропастен от ежбите на потенциалните му разпространители, докато накрая тихо акостира в БНТ и на който Милев бе асистент – режисьор.

С годините постановчикът на трупа опит, филмите му  са все   така  динамични и атрактивни, пълни с престрелки, екшън – каскади, кръв и телен предизвикателство, в тях вече се подвизават звезди като Дани Трейо – „Куршуми на справедливостта“, Скот Адкинс – „Повторно убиване“. “, Жан – Клод ван Дам – „Умираме млади“, „Избий ги всички 2“, продължение на хита на Питър Малота от 2017 г. „Избий ги всички“

В своята продукция , предназначени за всеядния световен пазар той лансира и родни красавици като Яна Маринова – „Куршуми на справедливостта“ и Диляна Попова  - „Повторно убиване“.

Допадна ми и постижението му в „Код червено“, 2013, първият му, но много стойностен и ефектно направен дългометражен филм, в който лансира хипотезата си – защото наистина и логично е сценарист на проекта си – за българската връзка за победата на съветските войски при Сталинград, оказа се дело на подготвено зомби формиране и най – вече представя принето  на плеяда актьори, определящи облика на днешното кино – от Валери Йорданов и Ники Станоев до Китодар Тодоров и Леарт Докле, без да пропускаме здравият и всичко още в условията на Георги Стайков и дежурният Валентин Ганев.

 

 

 2.

Валери Милев е майсторът, асът на българския модерен видеоклип . Заедно с Мартин Макариев.

И ако филмите му обслужват вкусовете на  широката и непретенциозна зрителска аудитория, сред които няма   шедьовър, то клиповете му са реализирани на впечатляващо   ниво, бляскаво, ефектно и завладяващо и се нареждат до най – доброто , създадено в областта на музикалния видеоклип в света.

Валери Милев може да снима с най – големите звезди на шоубизнеса и съм уверен, че ще спрете доволни от работата му.

Така както са удовлетворени основните му работодатели у нас.

Той работи основно с Ицо Хазарта, Камелия и Слави Трифонов и „Ку – ку бенд“.

На пръв поглед стряскаща комбинация от несъвместими стилове и   певци, но това само го насърчава да постигнете впечатляващи резултати.

Клиповете на  Ицо Хазарта   - „Имам човек“, 2019, „Само спокойно“, 2021, са сурово – реалистични и подчертано мачистки, но в тях е важно преди всичко острото социално послание, жлъчната   критика към обществените недъзи у нас.

При Слави и „Ку – ку бенд“  - „Искам те“, 2023, „Ти си наред“, 2023, „Халилуя“, 2023, в най – тясна връзка с неговия екшън – филми, „Закъсня“, 2024, дует с Емилия,на преден план със меланхоличните балади, заснети с вкус и мяра, без изхвърляния , но с много чувство и спотаена страст.

При Камелия  - „Името ти“, 2018, „Иди си“, 2020, „Не те забравих“, 2020 ,на преден план е бляскавата приказка, огнените чувства, еротиката, греха, мъжете, които гледат строго, лъскавите и скъпите автомобили   и стилната голота, превземаща безотказно зрителските възприятия.

Ако ги гледате последователно, ще ви се стори, че сте свидетели на пищен, предизвикателен , несекващ музикален маратон, който може да ви увлече в обятията си и да ви води уверено и напористо към света на вашите мечти и фантазии.

Наистина великолепни образци на майсторски поднесеното и въздействащо музикално късометражно кино, чието връх за мен са „Проект Зенит“ на „Бонго Данс“, 2019 и  „Водка“, 2021, с Иво Димчев.

 

Все пак стискам палци Милев да заснеме и български филм – независимо дали е екшън, криминале или трагикомедия.

Той има потенциал и възможността да направи този преход, с който навремето се справя Мартин Макариев след „Вила „Роза“, 2013.

Защо и Милев да не опита и да не се пребори?

Защо и той да не поднесе сериали като „Под прикритие“, 2016 и „С река на сърцето“, 2022 или опуси като „Диви и щастливи“, 2019, „В сърцето на машината“, 2021 и „Игра на доверие“, 2023 ?

А докато дойде този момент сме в очакване на „Код „Басара“…

Борислав Гърдев