В света на Мария Лалева

 

                 В света на Мария Лалева

 

За първи път чух името на Мария Лалева през 2017 г.

Тя бе сценарист и продуцент на филма „Дамасцена“ на Георги Атанасов.

Продукцията беше рекламирана като една от  най – мащабните  , снимани у нас дотогава,предварително се писаха суперлативи, самата Лалева сподели, че по време на филмовото действие „зрителят ще премине през четири стихии на човешкия живот : от мечтата за малкия рай в любимото място на розите, през сблъсъка с демагогията и лъжата – особено по време на Възродителния процес – б.м., до утаяването на болката и решението да реализираш мечтата си, но не другаде, а в България.“

Вероятно защото бе финансиран от частна къща  - „Дамасцена“, с участието на Веселин Плачков, Любен Чаталов, Димитър Баненкин, Неда Спасова,филмът не получи нужното внимание и разпространение – аз го гледах сам в салона на родния си град и то защото ползвах бонуса на редовен клиент, а ревюто ми за опуса, - „Подир българската мечта“, излязло на 7 ноември 2017 г. в skif.bg, бе едно от малкото , известни ми, които го отразиха и посочиха точно неговите качества и достойнства.

Впоследствие я открих и осмислих като поетеса.

Изчетох стихосбирките й – три за периода 2013 – 2019 г. и попаднах в поредната проблемна ситуация.

Не исках да навлизам в дебрите на т.н.женско писане, но не мога да си кривя душата – Лалева пише откровено, саморазголващо, ефектно – емоционално.

Може да я обвиниш, че е напорист манипулатор,че е позьор, търсач на силни усещания,самовлюбен нарцис, но истината е, че поезията й не те оставя безразличен.

Тя или те дразни и отблъсква, или те грабва и понася в шеметен ритъм на огнени страсти, съкровени изповеди, скъпи детско – юношески спомени и спиращи дъха ярки природни картини.

На езика ми е да кажа, че тя е днешната преродена Елисавета Багряна,но знам как ще ревнат домораслите пазители на традицията – „Тази ли , бе, че тя е един арогантен манипулант и нищо повече!“

И естествено, подобна предпоставена оценка, ще е безкрайно далеко от истината.

Защото стиховете на Лалева впечатляват, въздействат и се помнят, най – вече със своята образност и искреност.

Най – дръзка и разголваща своята същност е в дебютната сбирка  - „Личен архив“, 2013.

В нея има наистина  разтърсващи признания, които те хващат за гърлото – „Не искам да ме помниш“, „Страшна изповед“, „Покер с дявола“, но и ведри и слънчеви творби, звучащи като прозрения – „Сън с лалета“, „Жива до последно“, „Отначало“…

Вероятно и затова читателят безотказно се влюби в поезията й, като само дебютната й стихосбирка претърпя три издания, последното от които в 1300 екземпляра.

Да не обидя Георги Господинов, но дори и той няма такъв тираж на стиховете си…

Прозренията и търсенията на поетесата получават своето зряло продължение в „Не съм ви ближна“, 2016.

Покрай личните изповедни изблици – „Откъде ме намери такава?“, „Измамна е тъгата ми.Измамна“, „След всеки кръст“, се откроява със своята безкомпромисност и непримиримост стихотворението , дало заглавие на стихосбирката:

„Облечете добре лицемерното лустро,

заметнете грижливо завистта си със риза,

закопчайте прилично, притегнете я гузно.

Ако имате две, отминете.Не съм ви ближна.“

Темата за предателството е водеща в следващата поетична книга на Лалева -. „Благословете Юда“,излязла през 2019 г.

В тази си творба Мария Лалева е по – обрана, вглъбена, интровертна.

И все така – откровена и ефективна като патос и обобщения – „Търговци в храма“, „Благословете Юда“, „ Ала аз ще вие питам за сребърника“, „Едната болка никога не стига“…

Отдадена на белетристичните си занимания Лалева загърби поезията си.

През 2020 г.тя публикува „Твоят дневник за…“, но това е по – скоро сборник за лични и съкровени  мисли за любовта, предателството, прошката, срещата, раздялата и Бог, като призивът на авторката към нейните читатели е ясен – „Твоите мисли от днес са утрешната снимка на сърцето ти.Напиши себе си с любов.“

И все пак на въпрос на читател на нейна среща на 22 април 2024 г.Лалева си призна, че музата й почива, че чака вдъхновението  й да се пробуди и дотогава предпочита да разтегля белия стих под формата на прозаично приключение.

Ще довърша тази част от текста си с необходимата историческа справка – съпоставка – както преди 9 септември 1944 г. имаме три най – популярни писателки у нас – Дора Габе, Багряна и Фани Попова – Мутафова, така и днес те са три , само една от които и поетеса  - Виктория Бешлийска,Людмила Филипова и Мария Лалева.

Харесва ли ни това или не.

Родената на 17 юли 1969 г. в Благоевград и завършилата  Езикова гимназия и„Икономика“ Мария Лалева, „Жената на годината“ за 2019 г. според сп.“Грация“, се насочва към романа след като вече е име в поезията и кинодраматургията.

Дебютният й роман „Живот в скалите“ излиза през 2018 г.

По нейните признания това е една красива приказка, история, разказана през погледа на петима герои от тяхната гледна точка и не е точно книга само за море, Созопол и любов.А „За всички най – обичайни неща, които се случват по пътя на всеки от нас и които оцветяват красиво или тревожат и почернят дните ни.“ И още – „Моята единствена цел беше да съм максимално честна , когато пиша.“

И може би затова читателят й повярва , харесвайки нейните необичайни герои – Демир, Михаил, Марина, Луиза, Анастасия.

Вероятно и затуй хареса нейната мини сага за възрастни извън времето и пространството.

Без мащабна тв подкрепа, без пищна рекламна кампания, без помощта на PR специалисти и държавни институции постъпателно и уверено романът завладя българския пазар.

Безапелационно и убедително.

Той преживя безброй допечатки, издава се и сега, чете се с упоение, в транс и с желание, като качествен продукт на нашенския магически реализъм, оставайки си и до днес най – популярния съвременен български роман, комуто може да съперничи само „18% сиво“, 2008 на Захари Карабашлиев.

По думите на авторката е стигнал фантастичния тираж от 200  000 екземпляра, като с надежда и упование се очаква и неговата екранизация…

През 2021 г. прочетох втория роман на Мария Лалева – „Пасиансът на архангелите“ и той ме остави без дъх.

Защото установих, че в този си роман Лалева е и великолепен писател, и истински изповедник.Нежен и безкомпромисен в желанието да се вгледаш в себе си, да счупиш кривите измамни огледала и да се видиш такъв, какъвто си.

„Пасиансът“ ни среща с драматичните съдби на две жени – необикновени, силни, жилави, устойчиви,претърпели сурови житейски крушения, познаващи тайните на света и толкова различни една от друга – владетелката на мъдростта и мистичната сила на картите Юстина и пазителката на вярата майка Христина.

Техният разказ, претворил съдбите им, е неразделно свързан с този на техните две дъщери,  хранителки на паметта от миналото, проявено днес.

Лалева отново става  изповедник,подаващ ръка на читателя, който сам върви към познанието за себе си,Бога и смисъла на своето съществуване.

Търси позитивното начало, вярва в потенциала на героите си, във възможността за тяхното преобразяване.

Държи на позитивното развитие в сказа и отново като на магия направи тираж от 100 000 екземпляра!

Възприемам „Пътища от огън“, 2024, като сюита.

Сирийска сюита.

Написана вдъхновено, с много любов и предизвикваща спонтанна емпатия.

Сочна и увлекателна, кинематографична проза, която се чете като откровение и изповед.

Това е най – добре обмисления, структуриран и лансиран роман на Лалева.

Свидетелство за нейната творческа зрялост и пълнота, за това , че сред нашите писателки тя се утвърждава като най – талантливата и най – успешната.

„Пътища от огън“ е привидно книга за съдбата на един сирийски емигрант Карим и неговата сестра Амал  в България като междинен етап по пътя  му към Германия.

В интерес на истината Карим не избира нито Западна Европа, нито България, а предпочита да се върне в родината си и там да продължи своята борба, защитавайки личната си кауза.

Романът е и творба за това как ние българите, европейците, християните възприемаме и се отнасяме към Чуждия, Другия, Различния, Опасния, Мюсюлманина и как този сблъсък влияе на нашето мислене и светоусещане.

Как капка по капка превъзмогваме – ако можем – има и такива в романа като Камен, които не успяват – Отмъстителя, Война, Пазителя на традиционните ценности в себе си и обществото, как мъчително трудно и бавно изгаряме своите комплекси и страхове и в собствения си огън се разделяме със своето  обременяващо ни минало.

Романът е стройно композиран и се чете на един дъх, посланията му са ясни и категорично поднесени, в думите на Карим, отправени колкото към неговата любима Надежда, толкова и към нас , ще открием много горчиви, спотаени и трудно приемливи истини за нашето битие и настояще, което ме кара да мисля, че Лалева непременно е държала и да ни разтърси, но и възвиси.

Образите са силни, ярки, запомнящи се и равностойни – Салман, Амал и Карим са толкова значими и силни като присъствие колкото братя Тоневи, Надежда, комисар Огнянов , Христо Командоса, Иван Отшелника или Калина.

Истинско откритие за мен е образът на клошаря Диоген – учителят Тонев, озарил с клоунското си присъствие в стил Чаплин страниците на романа, преди да се завърне към нормалното си битие и предишен статус.

„Пътища от огън“ е писана с похвална  амбиция от истински маг на словото.

Тази книга държи повече на актуалното и злободневното, за разлика от универсалната проблематика на предните два романа на Мария Лалева, поради което само мога да гадая каква ще бъде нейната пазарна съдба.

Разбира се и тук суровият реализъм – подпалването на училището с бежанците от бандата на Камен, което взривява градчето съжителства с мистични и магически сказания  и картини, в които знакови са Лунната скала и дивите котки.

„Пътища от огън“ е незабравимо преживяване, изключително приключение на духа, което логично и ясно стига до заключението, че животът трябва да се живее в любов и заедност с другия.

Задължителна  книга!

Борислав Гърдев