Спомен за "Живот на ръба"

 

     Спомен за „Живот на ръба“

 

„Живот на ръба“, 2015, на Робърт Земекис, привлича от първата си сцена,в която Джоузеф Гордън - Левит като Филип Пети говори с патос за страстта си да ходи по въже.

Филмът  ни отвежда на странно и завладяващо приключение, в което се чувстваме като присъстващи в по – голямо и значимо начинание на героя.

Това е историята на Филип, решил на 7 август 1974 г. да мине по  въже и само с един уравновесяващ прът  между двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк.

Просто , ясно, безумно и ефектно , представлението има магически оттенък като цирков акт с обаятелно въздействие.

Наблюдаваме със затаен дъх поредния спектакъл от поредицата „В какво се превръщат мечтите?“

Визуално, благодарение на камерата на Дариуш Волскси, това е спиращо дъха ни зрелище, придаващо на  творбата сюрреалистична атмосфера.

Всички технически аспекти на спектакъла са безупречно осъществени, но безспорно най – добрата атракция е Джоузеф Гордън –Левит.Забележителен, вдъхновен и по младежки очарователен, демонстриращ актьорска сила, която може да плени публиката с нейната чиста страст.

Много ярка и завладяваща е изявата и на Бен Кингсли като татко Руди.

„Живот на ръба“ е най – вече спираща дъха приказка.

Нейният харизматичен герой и впечатляващ  визуален свят канят зрителя на неповторимо  приключение, което остава в съзнанието му за цял живот.

Борислав Гърдев