неделя, 11 януари 2026 г.

Сбогом, Владо!

                                                         СБОГОМ, ВЛАДО!

На 8 януари 76г. внезапно ни напусна Владо Даверов – писател, драматург, сценарист, тв ръководител.

За мен това е тежка загуба.

Аз съм израснал своето творчество, че съм всичките му романи и новели, запознат съм с повечето от сценариите му.

Писал съм отзив за последната си книга от 2020 г. „Съвършенство“, а за майсторството му като романист имам отделно изследване – „Романистът Владо Даверов“ от 2013 г.

Отлагах печатането на ревюто за драмата „Не бях аз“, 2024, своеобразно театрално продължение на култовия роман „Вчера“ от 1989г.с режисьор Лиза Шопова, тъй като бях озадачен от разликата между пиесата и прозаичното продължение на романа, под заглавие „Прайм тайм“ , излязло през 2009г.

Сега това вече няма никакво значение.

Даверов отива в един по – добър свят, реализирал се напълно, той остава в съзнанието си именно като авторът на „Вчера“, култов филм на Иван Андонов по негов сценарий , без да забравяме, че е автор на текста на незабравимата песен на Кирил Маричков „Клетва“ и още по – успешен и популярен роман, написа пет сборника с разкази, девета романа, единадесет сценария…

В едно интервю, взето от мен с големи размери и вече също покоен режисьор и моят съгражданин Людмил Тодоров от 2015 г. той чистосърдечно си призна, че с най – голям успех от филмите му се е ползвал „Двама мъже извън града“ от 1998 г., като според него основната заслуга е на сценариста Владо Даверов, по чийто едноименен разказ бе заснета тв лентата.

Познавам се лично с Даверов.

Имах две срещи с него през лятото на 1992 г., когато бе завеждащ отдел „Национален живот“ във вестник „Демокрация“, разговаряхме подробно за тока – какво излезли от тогавашния му роман „Кенеди“, знае се, че има вероятност той да бъде екранизиран, че към него прояви интерес режисьорът Станислава Калчева…

Винаги с интерес съм следвал творческото му развитие и смятах, че след „Не бях аз“ има още какво да каже на своите почитатели…

Уви, Смъртта ме опроверга и докато преодолявам шока от несъвременната му кончина ще препрочете отново „Вчера“ и „Съвършенство“.

В негова памет , а и защото го заслужава.

Борислав Гърдев

 

четвъртък, 1 януари 2026 г.

"Аватар" №3 или как пътят на водата става огън и пепел

 

„Аватар“  №3 или как пътят на водата става огън и пепел

 

Четирима режисьори и продуценти могат да се похвалят, че правят филми за милиарди – зрители – тоест за всеки потенциален потребител на планетата, които носят милиарди – долари, печалба.

Спилбърг с „Извънземното“ и цикъла за Индиана Джоунс, Лукас със сериите за Индиана Джоунс и „Звездни войни“, Питър Джаксън с „Властелинът на пръстените“  и „Хобит“и Джеймс Камерън с „Титаник“ и циклите „Терминатор“ и „Аватар“….

Присъствието на Камерън в тази култова четворка е закономерно и очаквано.

Наскоро разбрах, че и той е вече милиардер със състояние от 1,1 млрд.долара.

Съвсем естествено , впрочем, не ги е откраднал с измами, а си ги е изкарал с честен труд.

И с нашите левчета – пардон – евро, с които си плащаме билета за поредното пиршество на очите и духа.

Защото и третият „Аватар“ – „Огън и пепел“ , излязъл след десетгодишни усилия е както суперзрелище за надеждата, да цитирам, макар и нескромно заглавие на моя статия отпреди 16 години в „Литературен вестник“, така и пиршество на качественото зрелищно кино.

Подобно на Джордж Лукас и Камерън успя да създаде с много труд, любов и вдъхновение своя собствена вселена и вече от втория „Аватар“ имам чувството, че се опиянява да разказва пищно, подробно и сладкодумо своите екологични приказки, за хармоничното съвместно съществуване в една система на хора, животни и растения, които ни държат приковани пред екрана по три часа, след което излизаме от киносалона като замаяни и си казваме на изхода – „Е няма друго такова кино! Подобна сага може да сътвори само един човек в света – Камерън!“

Третият „Аватар“ тръгва оттам, където свърши вторият – „Пътят на водата“.

Небесните хора и техният шеф – ген.Адмор  - Еди Франко , влизат в съюз с хората на пепелта, с открояващата се настървена Варанг – Уна Чаплин  и полк.Майлс Куорич – Стивън Ланг и водят поредната завоевателна война за придобиването на ресурсите на планетата Пандора, оценявани на милиарди долари, ако и да не могат да дишат въздуха й, а срещу похода им отново заставатДжейк Ли – Сам Уортингтън  и Нейтири – Зоуи Салдана, подпомогнати от Паяка – Джак Чемпиън…

Битката е свирепа и неравна, но, когато съдбата на Пандора е заложена на карта и Богинята майка – Нейва , и прословутите китоподобни култуни , икраните и сепиите се намесват в борбата, за да възтържествува Доброто и Павдата.

Не минава, естествено и без скъпи жертви – Куорич се самоубива в огнената бездна, давайки шанс на сина си Паякът, който не само оцелява, но е и приет в обществото на на`ви.

Четох доста отзиви за филма…

Като цяло адмиративни и хвалебствени.

Камерън е критикуван и то с основание затова , че във втората част на филма бави топката, че обръща прекалено голямо внимание на образа на Паяка, въпреки безпомощността на Джак Чемпиън да покаже нещо повече от уязвима красота и доброта, за сметка на недоразвитите персонажи с важно място и значение в сюжета като Варанг и ген.Адмор, чиято съдба за нас остава практически неизвестна.

При Куорич като цяло нещата са се получили най – вече и заради харизмата на Ланг, а и защото като присъствие образът е прекалено важен за повествованието….

Има и още нещо, което дори и аз, заклетият поклонник на Камерън, не мога да прикрия.

В „Огън и пепел“ той сякаш се е отказал да надгражда върху постигнатото от „Пътят на водата“ и предвидливо и  хитро повтаря до голяма степен финалното стълкновение, което иначе държи в напрежение и е заснето перфектно от техническа и визуална гледна точка, въпреки че оставя в съзнанието ни усещане за дежа вю.

Както и натрапчивото усещане, че човечеството ни се е отправило на поредното самоубийствено пътешествие...

Това съвсем не означава куриозен провал.

Напротив!

И в такъв род филми сме свидетели на свежо и оригинално присъствие  в лицето на Дейвид Тюлис като Пойлак,изненадва приятно с  появяването си  като Кири Сигърни Уивър, Ръсел Карпентър е феноменален зад камерата, органична и силна е и музиката на Саймън Франглен.

Уверен съм, че третият „Аватар“ няма да потъне и независимо от бюджета си от 400 милиона долара ще бъде касов хит.

Джеймс Камерън ще продължи маратона по епопеята си и на 75 години ще пусне по същото време през декември 2029 г и четвъртата част от  филма на живота си…

Ще бъда щастлив да напиша поредния си отзив за него.

Камерън го  заслужава  и още как!

Борислав Гърдев

„Аватар 3  : Огън  и пепел“, 2025, 197 мин., съсц., реж. и прод.Джеймс Камерън,“ 20 век Фокс“, „Лайтсторм Ентъртайнмънт