Сбогом, Владо!

                                                         СБОГОМ, ВЛАДО!

На 8 януари 76г. внезапно ни напусна Владо Даверов – писател, драматург, сценарист, тв ръководител.

За мен това е тежка загуба.

Аз съм израснал своето творчество, че съм всичките му романи и новели, запознат съм с повечето от сценариите му.

Писал съм отзив за последната си книга от 2020 г. „Съвършенство“, а за майсторството му като романист имам отделно изследване – „Романистът Владо Даверов“ от 2013 г.

Отлагах печатането на ревюто за драмата „Не бях аз“, 2024, своеобразно театрално продължение на култовия роман „Вчера“ от 1989г.с режисьор Лиза Шопова, тъй като бях озадачен от разликата между пиесата и прозаичното продължение на романа, под заглавие „Прайм тайм“ , излязло през 2009г.

Сега това вече няма никакво значение.

Даверов отива в един по – добър свят, реализирал се напълно, той остава в съзнанието си именно като авторът на „Вчера“, култов филм на Иван Андонов по негов сценарий , без да забравяме, че е автор на текста на незабравимата песен на Кирил Маричков „Клетва“ и още по – успешен и популярен роман, написа пет сборника с разкази, девета романа, единадесет сценария…

В едно интервю, взето от мен с големи размери и вече също покоен режисьор и моят съгражданин Людмил Тодоров от 2015 г. той чистосърдечно си призна, че с най – голям успех от филмите му се е ползвал „Двама мъже извън града“ от 1998 г., като според него основната заслуга е на сценариста Владо Даверов, по чийто едноименен разказ бе заснета тв лентата.

Познавам се лично с Даверов.

Имах две срещи с него през лятото на 1992 г., когато бе завеждащ отдел „Национален живот“ във вестник „Демокрация“, разговаряхме подробно за тока – какво излезли от тогавашния му роман „Кенеди“, знае се, че има вероятност той да бъде екранизиран, че към него прояви интерес режисьорът Станислава Калчева…

Винаги с интерес съм следвал творческото му развитие и смятах, че след „Не бях аз“ има още какво да каже на своите почитатели…

Уви, Смъртта ме опроверга и докато преодолявам шока от несъвременната му кончина ще препрочете отново „Вчера“ и „Съвършенство“.

В негова памет , а и защото го заслужава.

Борислав Гърдев