Човекът – оркестър Ники Илиев

1.Кой е той?

Николай /Ники / Илиев е роден на 10 октомври 1981 г. в София.

Майка му е известната дерматоложка  във ВМА д – р Мирослава Кадурина, сестра на актьора Георги Кадурин, а баща му е познатият театрален режисьор , сценарист и продуцент Бойко Илиев.

Младият Николай потегля по бащините стъпки и след  френската гимназия „Ламартин“завършва кино и тв режисура в Нов български университет.

Фен е на ЦСКА, обича от певците Стинг и Барбра Стрейзанд, не харесва фолка, не се смята за звезда, не вярва, че в момента може да спечели „Оскар“, раздразнителен е, леко темерутест,не би станал шофьор на боклукчийска кола, не би се снимал в порно филм, не обича да е център на внимание и все гледа някъде да се скрие, не харесва да дава интервюта, тъй като го питат едни и същи неща…

От 2000 г. е в бизнеса.

Едновременно е успешен манекен за агенция „Ексграунд“  - до 2004 г. и е водещ на две популярни телевизионни предавания – „Мело Тв  Мания“   - 2000 – 2005 и „Елегантно“ - 2007.

Въпрос на време е да се насочи към амбициозни професионални изяви.

Избира не театъра, а киното и телевизията.

2.Актьорски изяви

Ники Илиев започва самостоятелната си артистична кариера с…видеоигра.

Казва се „Бомбардировката“, снимана е в Русия  през 2003 г. и е на английски език.

Той е в света на аудиовизуалните изкуства достатъчно дълго време, но е важно да уточним, че извън своите продукции като постановчик, останалите му изяви са или скромни и безмълвни участия в евтини американски екшъни или поява за престиж в добри италиански продукции, в които обаче няма сериозни задачи.

Първата му изява в американски филм, сниман у нас е „Морски пехотинци“ (2003) на Марк Ропър.

Има в актива си още осем заглавия, но нито едно от тях не мога да го отлича като важно и значимо.

А съм ги гледал всичките – в „Човекът – акула“(2005) на Майкъл Обловиц или в „Комарът“ (2005) на Тибор Такач – иначе излезли като копие под индиго, той дори  e трудно откриваем.

Има скромно присъствие в „Представление под команда „ (2009) на Долф Лундрен – Ейд, докато в „Магма“ (2006), се подвизава като турист №1, който дори произнася две реплики, съмнявайки се в опасността от вулканичната активност на планетата…

Може би най – любопитно е участието му в „Каменно  чудовище“(2008) на Деклан О`Брайън.

Сюжетът е вторичен, рециклиран, някаква странна смес от каменен „Кинг Конг“, „Хищникът“ и „Властелинът на пръстените“.

Разказва се легенда за свирепо чудовище, в което се е превъплътил древен магьосник, което може да бъде унищожено само от наследника на Лазар – Джейсън – Чад Майкъл Колинс и то с рицарски меч с вграден елмазен камък….

Срещу чудовището се мобилизират най – смелите хора на българското село Иваново, начело с кмета  - Хари Аничкин и полковника – Джон Полито, които , разбира се, говорят много добър английски.

В групата на ентусиастите е и Ники Илиев - Йохан, слънчев, красив, привлекателен левент.

Той зарежда РПГ – то при схватката с чудовището на Тони – Алисия Лагано, как след това двамата няма да се  влюбят?!

Илиев има известни затруднения в изказа си, но все пак започва свалката с култовата реплика – „Значи ти обичаш големи пушкала / оръжия /?“, за да стигне на финала до прочувствената молба, паднал на колене с пръстен в ръка  – „Ще станеш ли моя жена?“

Коя американка ще устои на подобен зов?

Естествено и Тони скланя бързо, като дори остава – както се разбира от последната й реплика – временно в селото – заради своя любим , но и за да се подготви за семестъра си, тъй като е студентка.

А чудовището?

То, естествено е унищожено – само че Джейсън трябва да измъкне меча  от злодея – маниак Димитър – Дейвид Филиоли и да го забие в каменната настилка пред  могъщия исполин…

Наистина това е странна шарада, селска приказка, евтино заснета легенда, с привкус на кич и лека усмивка, но се гледа с любопитство и може би затова „Юнивърсъл“ са поели ангажимента, да я разпространят по света като тв филм.

В италианските продукции нещата не са по – розови – в „Кланът“ (2005) на Кристиан де Сика, иначе прилична комедия за приключенията на двама чешити в САЩ, правещи се на Франк Синатра и Дийн Мартин, Илиев се мярка в полицейски арест, където заедно с останалите арестувани тактува известен шлагер с крака, хилейки се умилително, в „Сорая“ (2003) на Лудовико Гаспарини персонажът му  няма име, а в много сериозната и амбициозна  сага на Карло Карлей „Генерал дела Ровере“ (2011) все пак получава  интересна второстепенна изява като затворника Гуидо.

Като че ли най – интересните актьорски задачи той  има под ръководството на руски постановчици-след стажа при Джанек Файзиев в „Турски гамбит“ (2005), приличен екшън  за освободителната руско – турска война, той доживява главната роля  - на сина на гръцки милиардер в мелодрамата на Александър Замятин  „Пепеляшка“ (2008).

Тук вече  може да разгърне своя талант, да докаже, че освен перфектна визия е в състояние да създаде  жизнено правдив и убедителен образ, да влезе в спецификата на мелодрамата, да  играе – при това успешно – сервитьор, борещ се за чувствата на своята любима – Наташа  - Евгения Лоза, която на финала завежда на сватбено тържество…

Такива роли – и то под ръководството на други постановчици – идват много рядко при Ники Илиев.Сещам се за още една – на плейбоя Мартин Константинов от сериала на Станислав Дончев „Забранена любов“ (2008).

В него играе с лекота и чар – сякаш себе си ,като  се сблъсква на снимачната площадка с бъдещата си партньорка и съпруга Саня Борисова, подвизаваща се като сестра му Елица, къпейки се в народната любов.

Не бе шега работа – шведските собственици на „Нова телевизия“ не искаха да инвестират в проекта след първия сезон, но след народни протести сериалът се върна в ефир, доживявайки три сезона и 299 епизода!

И още нещо  – в него, покрай  гостуващи знаменитости като Тити Папазов, Лора Крумова, Любо Киров, Милен Цветков и Цветанка Ризова, отбеляза своя тв дебют министър – председателят  Бойко Борисов, който в прегръдката на Анастасия Константинова – Диана Любенова обещава, че първо на нея ще й каже дали ще се кандидатира за премиер...

Няма да коментирам темата за партньорките и любимите на Ники Илиев -  не съм слуга в жълтата преса – само отбелязвам, че в обятията му са били красавици и звезди като Ивет Лалова, Саня Борисова и Даяна Ханджиева.

Ще посоча друго – че той максимално ефективно използва визията и външните си данни, за да се пласира успешно в ефектни роли в късометражки - "Поради непредвидени обстоятелства" (2019) на Петър Чивийски - крадецът, на малкия екран – независимо дали е в реклама на „Avon“  - „Attraction Rush „ (2015), дали е член на жури във формата „България търси талант“ (2013) , дали е гост – при това – пълноценен и равнопоставен – на Слави Трифонов в „Шоуто на Слави“на 11 февруари 2014 или в „Мармалад“ на 2 декември 2017 г., заедно с Иво Аръков  и „Черешката на тортата“ на 20 декември 2018 г. с Ралица Паскалева, Катерина  Евро и Георги Мамалев…

3.Маркирам годината на неговия триумф като популярен актьор – 2008.

Тогава той се решава на следващия си дързък ход – на гребена на известността  да смени

амплоато си и да поеме пълната отговорност за продукциите , в които работи – като постановчик, сценарист,актьор и продуцент.

И защо не?

Завършил е кино и тв режисура, остава да приложи наученото в практиката.

Само че при него режисирането на филми се оказва „семеен бизнес“.

Той отказва да търси държавна подкрепа, не се надява на помощ от НФЦ, финансиране осигурява по частен път – мълвата дълго говореше, че мама щедро го спонсорира, въпреки че аз смятам, че парите се осигуряват от други негови участия и дарения, но вече повече от десетилетие той упорито и последователно работи като постановчик.

В началото е „Кажи здравей на татко“ (2007).

Илиев е само на 26 години, когато застава зад камерата като ръководител на филмов екип.

Не му липсва дързост – ама никак!

И все пак поема разумен риск – екранизира позната пиеса, дело на Анна Петрова, разчита на баща си за сценария и като продуцент, вероятно получава нужните скъпоценни напътствия и при кастинга, тъй като изборът на актьори при него се оказва безупречен.

Самият той поема централната роля на Борис, а в актьорския екип блести с неочаквано добра артистична интерпретация Елена Кънева като Мути.

Историята е камерна, семпла и достатъчно мелодраматична, за да избие в кич.

Илиев обаче овладява страстите, режисира дръзко и хладнокръвно, поема тежестта на водещата изява, но обръща внимание и на учудващо функционалната визия на оператора Славчо Димитров, разказвайки простичко, но уверено една покъртителна човешка драма за подменени деца и закъсняла среща на потънала в бремето на потулените срамни тайни майка Ади – Симона Попова с порасналия й сменен син - Ники Илиев…

Гледах филма с внимание и симпатия и се чудех защо Илиев не си е потърсил хонорара от Евтим Милошев  -  за Бога , та историята с подменените бебета е фундамента на най – популярния ни днес тв сериал „Откраднат живот“!

В мрежата ми попадна и мини новелата „Един мъж извън града“ (2010)

Тя се оказа първообраза на следващия му вече много по – успешен и популярен филм – „Чужденецът“ .

Тази продукция я гледах в родния си град през лятото на 2012 г.

Веднага ме впечатли с демонстрираната увереност и стабилен професионализъм на сценарист – постановчик, изявяващ се и като Калин, умението му да създава интрига, свежо и празнично настроение, да ръководи екипа си с някаква невидима въздушна лекота и непосредственост, които се усещат във филма, гледащ се на един дъх и доставящ много приятни емоции и размисли, вкл. за куриозите при сблъсъка на различни култури и за приобщаването ни към европейските ценности.

В „Чужденецът“ запомних  Любомир Ковачев като Жерар в първата си главна роля, Саня Борисова – наложена за ролята на Магдалена, която иначе никак не й подхожда, Елен Колева – много органична и смешна като Стоянка, Асен Блатечки –  забавен като полицай, почитател на каратето и разбира се световната знаменитост Кристоф Ламбер, подвизаващ се неподражаемо като Винсент.

Две години по - късно Ники Илиев ни изненада приятно със следващата си свежа комедия „Живи легенди“.

Нея съм я гледал с интерес и желание два пъти и винаги съм оставал с повишено и слънчево настроение.

Този човек сякаш има мисия да пресъздава  светлата страна на живота, да вдъхва кураж и увереност, да ни кара да вярваме в мечтите си, подтиквайки ни към осъществяването им.

Защото именно за това става дума в „Живи легенди“ – за желанието на група приятели да се съберат 13 години след бала им, за да помогнат на своя другар Павел Огнянов – Орлин Павлов, но и за да се срещнат и разберат как ги е променил животът и дали още вярват в своите цели.

Ники Илиев е съсценарист на филма, поемайки и важната роля на Боян.

Разбира се, звездата е Орлин Павлов , играещ свежо и непосредствено добродушно непораснало дете, за което полагат завидни грижи всички негови приятели.

Отбелязвам със задоволство и приличните постижения на Саня Борисова – този път на място като Хриси, Димо Алексиев – Мартин, Любомир Ковачев – Дончо, Георги Кадурин – Юлиян, Яна Маринова – Моника, Анна Мария Петрова – Гюзелева – Маура и естествено Микеле Плачидо, съгласил се да играе малката, но възлова роля на Кристиано Негри.

„Нокаут“ (2017) е най – амбициозният и цялостно завършен филм на Ники Илиев.

Писал съм за него доброжелателно ревю и не се отричам от думите си и сега.

Филмът е микс от мелодрама и спортно стълкновение, опитва се да опитоми и приобщи една към друга две толкова различни и отдалечени култури като американската – в частност нюйоркската и българската.

Направен е с лекота и ентусиазъм, с желание и любов.

Финалът не ми хареса още при гледането му в киносалона – прекалено захаросан и немотивирано смачкан, но такъв го е искал и представил сценарист – режисьора Ники Илиев.

„Нокаут“ е поредната сага за прекършената и неосъществената мечта – в случая главният герой Арън иска  да стане знаменит шампион по кикбокс, но е направена с вещина и финес, държейки сметка за класически образци като „Роки“ (1976) на Джон Авилдсън и предоставяйки възможност на куп талантливи родни актьори да направят интересни и характерни превъплъщения – Башар Рахал – Майкъл, Диана Любенова – Евелин, Саня Борисова – Жана , Орлин Павлов – Боби,Александър Кадиев  - Рамбо …

Освен всичко друго като негов фен Илиев пресъздава убедително и непосредствено двубоя по кикбокс  между Арън и Боби – Орлин Павлов.

По традиция и в този си опус Илиев разчита на голяма, но вече тв звезда, която да изнесе на плещите си този нетипичен и рисков проект.

Изборът на Гари Дърден, познат от „От местопрестъплението“ е успешен, важен и необходим.

Дърден внася именно онази доза увереност, непосредственост, непукизъм  и нега, с които героят му ни печели безапелационно, без непременно да затъва в блатото на познатите мелодраматични клишета.

2018 се оказа важна  и интересна година в кариерата на режисьора Ники Илиев.

На 5 януари е премиерата на „Нокаут“, а след това той директно се насочва към реализацията на епизоди на два от най – популярните сериала на годината – „Скъпи наследници“ и „Полицаите от края на града“…

В „Скъпи наследници“ , иначе дело на Тодор Чапкънов, той снима пилотния, най – важен епизод, в който се заформя интригата с желанието на дядо Дочо Дочев да дари 1,2 милиона евро на своите наследници от село Бели Вит при условие, че няма да го  напускат  за повече от 12 часа.

Продукцията bТV се оказа най – мащабната в родната ни тв история, разпростря се в цели 170 серии, наложи се да се излъчва на два пъти, но задържа зрителския интерес, гледа се с внимание , а образите на Борис Йотов – Орлин Павлов, Ана – Лорина Камбурова, Катерина – Даяна Ханджиева, Косьо – Георги Кадурин, Милица – Койна Русева, баба Злата – Цветана Манева, Иван – Валентин Танев, Цветан Конов – Веселин Калановски, Ленин – Филип Аврамов, Чавдар Колев – Китодар Тодоров, Румен - Любомир Ковачев,Калин – Иво Аръков и Георги Пенчев – Михаил Билалов, станаха нарицателни.

В началото обаче бе пилотния епизод, заснет от Ники Илиев…

Не така успешно приключи авантюрата му с „Полицаите от края на града“.

Ако и да е правен по испански образец – „Хората на Пако“, да му е осигурено завидно финансиране и ангажиране на куп звезди – от Герасим Герасимов – Геро – Пацо и Румен Угрински – Калата до Димитър Рачков – Ангел Господинов и Васил Василев  - Зуека – Гого, без да забравяме Александра Раева – Силвия Желязкова, Станислав Пищалов – кметът и Марта Вачкова – медицинската  сестра, сериалът се оказа плоско комедийно шоу , с изстискан хумор, преиграване на ангажираните знаменитости и куп нелепи и необмислени конфликти, което наложи бързото му производствено приключване в два сезона със само 25 епизода.

За спасяването  честта на сагата не помогна и самият Ники Илиев, иначе режисирал вещо деветия епизод от първия сезон „Инстинктът“, показан на 6 април 2018 г.

4.

Натрупаният – и горчив – опит от работата в тв, води до важно прозрение, оказало се определящо за по – нататъшната режисьорска кариера на Ники Илиев.

Колкото неочаквано, толкова и логично и закономерно той прозира ограничените възможности на телевизията, обръща й гръб и във възлови за него интервюта твърди, че бъдещето на киното е в интернет.

Без да губи излишно време той реализира следващия си много успешен замисъл  - тийн мистъри проекта „Килерът“.

Това е вторият – след „Пъзел : Похитени“ наш уеб сериал, реализиран и разпространяван от „7  Тalents“ по канала vbox7.com.

Много бързо сериалът набра популярност, първият сезон триумфира, което наложи в движение снимането и излъчването на втори , а след това и на трети, като първият епизод от него, излъчен на 30 април 2019 г.,  регистрира 40 884 споделяния!

Аз самият редувах гледането на „Похитени“ в сряда  и „Килерът“, очаквайки  с нетърпение вторник и петък, когато се излъчваха новите епизоди от шоуто на Ники Илиев.

Няма съмнение, сериалът, вариращ между 10 и 21 минути, е заснет с вещина и неподозирано майсторство.

Ако и да е камерна драма, реализирана с обичайни и скромни изразни средства, без излишни напъни и зашеметяващи визуални ефекти,“Килерът“ притежава мрачна , завладяваща атмосфера, гледа се напрегнато и в транс, напомняйки такива образци в жанра като   „Крайпътна къща“ (1989) на Роди Харингтън , „Туийн пийкс“ (1990 – 2017) на Дейвид Линч,романите на Стивън Кинг...

Кастингът е свеж и силен.

Открояват се модификациите на Надежда Петрова  - Зара, Димитър Горанов – Флинг – Калоян, Ралица Добрева – Николета и най – вече на Деян Каменов – Боян.

Възлова роля на Дамян има и самият Ники Илиев.Без да забравяме красавицата Диляна Попова като Жената в бяло...

Направен с вкус , умение и внимание към детайла, „Килерът“ се следи с голям интерес и както се изразява образно  потребителката Дженифер Костадинова -  „Нямам думи.Този уеб сериал става все по интересен.“

5.Накъде ще продължи творческото развитие на Ники Илиев е въпрос с повишена трудност.

С годините той не само узрява и помъдрява, но явно растат и амбициите му.

Вече е ясно, че трябва да се приема на сериозно, а не като детето на тате или синчето на мама.

Утвърден като добър професионалист, с прилични актьорски и стабилни постановъчни прояви, предполагам, че ще се изправи пред нови предизвикателства, с каквито не всеки по нашите географски ширини би се справил.

Кой, ако не той и кога, ако не сега? Със "Завръщане" (2019) например...
И точно с него.
Той силно напомня френската класика "Славната компания" (1936) на Жулиен Дювивие, но, за разлика от нея, има хепи енд.
Естествено, след поредица от трагикомични и абсурдни стълкновения и конфликти.
Трима пришятели се върщат в Пловдив слеед четвърт век, уж,за да спасят от продаване къщата на четвъртия от дружината - Алекс - Ники Илиев.
Той е в конфликт с братовчед си Бранимир - Башар Рахал, неприет в миналото в тяхната компания, но съэщевременно е във финансови затруднения, као и да помпи бицепси и да учи децата на тайните на джудото.
Приятелите му обединяват силите си с него, за да са борбен тим и да участват в три напрегнати състезания - по гребане, колоездене и крос - маратон, като след достойното си представяне трябва да защитят благородната кауза, заради коьто са се събрали.
Проектът е провален от Алекс на финала на маратона, но щастливият финал идва след една великолепно поднесена среща на Бранимир и неговия дядо - Стефан Данаилов, който го заклева да не продава наследствения имот.
Съвестта проговаря във внука, той къса решението за придобиване на къщата чрез съдия - изпълнител и на финала ПЕТИМАТА приятели са заедно на върха на едно от пловдивските тепета.
"Завръщане" е свеж и приятен филм, разпръскващ силни и неподправени емоции.
Той е привидно лъскава и сладникава приказка по холивудски, но същевременно е въздействаща история за нашата памет, семейни ценности, цели в живота, за взаимоотношенията както в малката приятелска общонст, в която винаги има скрити тайни, така и между поколенията, а и между тези от нас, които избраха да живеят в България и другите, които са я напуснали.
Заснет стилно и изискано от Кирил Вълчанов,с любов и вдъхновение, "Завръщане" се оказва най - зрелият и стойностен филм в режисьорската кариера на Ники Илиев.

Три години по - късно успешният модел на първото "Завръщане"  е приложен за втори път.Този път зад камерата е Симеон Кермекчиев, а четиримата приятели трябва да спасяват див плаж на Бранко - Башар Рахал на югоизточното Черноморие и за тази цел всички трябва да се мключат в снимането на филм в Пловдив, отразяващ техните преживелици.

Филмът "Мъглата в нас", реализиран с много ентусиазъм и късмет, естествено, се проваля у нас, без да е ясна съдбата му в Русия, но за сметка на това петте приятелски двойки, заедно с новородените близнаци на Карина - Клоуи Рахал, посрещат още по - сплотени изгрева над Пловдив от върха на тепетата...

 Кратък обзор и на сериала „Братя“ (2020-2022).

Реализиран по стойностния сценарий на Невена Кертова и Теодора Маркова той разказва привидно позната история за безкрайния ни преход, зад чийто контури на мутри и измами се крие болката от живота преживян в лъжа, несподелените чувства, срамните тайни, непомерните копнежи, които разрушават семейства и трайно установени връзки.

За първи път в един стандартен екшън станахме свидетели на силни страсти, разтърсващи една по същество разделена фамилия, в която всичко се оказва заложник на амбициозното противопоставяне на двамата братя Донкови – Драго – Владимир Михайлов и Борис – Калин Врачански.

Няма да е пресилено, ако се каже, че успехът на сериала се дължи основно на двама постановчици, ангажирани с по – голямата част от неговото осъществяване – Боя Харизанова и Ники Илиев.

Самият Илиев режисира 36 епизода от първи сезон, състоящ се от 65 25 минутни серии – 7 – 10,16 – 20,27 – 30,36 – 50, 56 – 65  …

Постановчик е на 22 епизода от втория сезон – 1 - 6,11 – 15,21 - 25,31 – 35, както и на 47 от третия – 1, 11 – 15,21 – 25,31 – 45,51 – 65…

Пое щафетата и по сериала " С река на сърцето" от 13 септември 2022 г., помагайки на Мартин Макариев при реализацията му...

Ники Илиев е достатъчно интелигентен, опитен и с натрупан опит, за да направлява сам уверено и успешно своята съдба.

С годините помъдрява, трупа опит, трябва да се възприема сериозна, а не като детето на тате или синчето на мама.

Утвърден добър професионалист, със стабилни актьорски и постановъчни прояви, предполагам, че в бъдеще ще се изправи пред нови предизвикателства, които с желание ще трябва да преодолява.

Той и сега.

Убеден съм в това.

Борислав Гърдев