I. Началото
Тази история не можеше да започне по друг начин освен с премиера.За нея в града се приказваше от месеци, а се знаеше, че ще участва и прочутата Виктория Добрева.
Никой не се интересуваше кой е постановчикът, самата пиеса също нямаше особено значение.
Важна беше звездата, заради която билетите бяха изкупени мълниеносно.
Доцент Даниел Божидаров не бе голям почитател на театралното изкуство.
Като продукт на модерната епоха предпочиташе аудиовизуалните изкуства – телевизия, кино, интерактивни медийни спектакли.
За него театърът бе анахронизъм, сладостен спомен от миналото, трогателно усилие да се спаси директният контакт с публиката, на който все още разчиташе и операта.
Може би някаква носталгия го заведе до касата, а неприятната изненада за свършилите билети направо го смая.
Какво ставаше?
Пак ли трябваше да разчита на връзки?
Слезе бързо по стъпалата и набра номера на театралната директорка.
Тя не можеше да му откаже услуга, защото навремето бе лобирал за нейното назначаване лично пред министър на културата.
Бързо и обясни за какво я търси. Чу нейните дежурни оправдания, както и уверението и, че утре по обед на касата ще бъдат оставени два билета за господин Божидаров.
- Защо два? – сети се да попита той, но отсрещната страна вече беше затворила.
Какво пък, нека да има и един в резерв.
На другия ден той мина към един часа след обед, взе си поканите и се отправи към университета.
Прочете си лекцията, поговори набързо с приятеля си доцент Димитров и се прибра в апартамента, за да си почине и се подготви за гала – вечерята.
Нямаше си представа какво го очаква след премиерата, затова спа блажено два часа, изглади си грижливо новата риза и загуби петнадесет минути пред огледалото, докато оправи напълно новия си костюм.
Напръска се с автършейв, изми си старателно зъбите, сложи кърпичка в десния джоб на сакото си и бодро напусна кооперацията си.
Реши да ползва такси, за да не е зависим от почерпката след представлението.
Пристигна десет минути по–рано пред театъра и остана шокиран от тълпата, която се беше събрала пред театралната сграда.
Всички знаменити и важни фигури бяха решили да уважат премиерата – от областния управител и кмета до ректора на университета.
Дошъл бе и ресорният заместник – министър на културата.
С две думи – празникът можеше да започва.
Настани се удобно на осмия ред и зачете небрежно програмата.
В главната роля - Виктория Добрева.
Името й му говореше нещо, но не можеше да го свърже с конкретен спомен.
Дали не беше я гледал в някакво новогодишно шоу или тв реклама?
Чак след края на първото действие се сети, че въпросната актриса я бе видял в един американски евтин приключенски филм, сниман в Бояна.
Да, ето я и нашата знаменитост...
Като физика бе на ниво – стройна, с хубави бедра и високи гърди, синеока, с волева брадичка, малко намахан поглед, който криеше спотаена уязвимост и много добра артикулация, към която доцентът бе болезнено привързан.
Играеше непосредствено, убедително и без емоционална екзалтация.
Доцент Димитров му бе споделил градската легенда, че скоро се е развела.
„Интересна птица, макар и малко екзотична за грубите нрави на любимия ни град...”
Неусетно представлението пое към своя финал.
Актьорите се бяха сработили, след последните ударни репетиции и на края наистина постигнаха очаквания емоционален ефект.
След спускането на завесите салонът гръмна в продължителни аплодисменти.
Божидаров бързо стана от стола си и чевръсто напусна залата.
Знаеше тайника, през който се шмугна, за да попадне в служебното барче и веднага да заеме стратегическа позиция в центъра.
Не чака много и цялото артистично войнство се домъкна в шумна група.
Всички бяха много възбудени, говореха на висок тон, без да се изслушват, репликите им преминаваха в крясъци и истеричен смях.
Разбира се в центъра на вниманието бе тя – Виктория Добрева.
Божидаров я наблюдаваше внимателно от момента на влизането й в барчето.
Звездата не седна да почине нито за миг.
Приемаше поздравления, получаваше букети, даваше автографи, дори се наложи в крачка да бъде интервюирана от двете местни кабелни телевизии.
Даниел Божидаров я наблюдаваше с нестихващ интерес.
Прииска му се да се запознае с нея.
И докато обмисляше какъв ход да предприеме стана така, че самата Виктория бе настанена на масата му.
Оказа се, че единствените две свободни места са били при него и освен Добрева компания щеше да му прави и неговият стар познайник Владимир Попов.
Всъщност точно Попов ги запозна.
Божидаров пое ръката и, не се стърпя да я целуне ритуално, след което произнесе дежурните фрази за щедрия и талант, с който е покорила публиката в родния му град.
Виктория прие мълчаливо неговите комплиментите.
Владимир наля и на двамата по едно голямо уиски, след което процедурата се повтори още два пъти.
В един момент Божидаров се почувствува опиянен и самоуверен.
Покани звездата на танц, знаейки добре, че тя няма да му откаже.
И уж щяха да танцуват само веднъж, пък стана така, че не я пусна до края.
Даже не усети кога Владимир Попов се е изнизал, та се наложи той да кавалерства на примадоната.
Когато излязоха потни от задименото барче дори си позволи дързостта да я хване под ръка.
Тя не възрази.
Спрели на улицата, двамата се гледаха мълчаливо.
Внезапно и сякаш не можеше да не стане така Божидаров се наведе и самоуверено целуна по бузата Виктория.
- Ще ме удариш ли? – попита нахално.
- Не, харесва ми твоята самоувереност – чу неочакваният отговор.
Не му остана нищо друго, освен да повика такси и да откара скъпоценната си гостенка вкъщи.
Настани я удобно в кухнята, извади от хладилника начената бутилка „Джони Уокър”, наля със замах две конски дози за себе си и нея и продължи уверено пиянската фиеста с театралната знаменитост.
Не разбра нито кога се е свлякъл на леглото, нито как е съблякъл Виктория, но към десет часа на другия ден, събуждайки се след тежката нощ установи, че е спал със знаменитата Вики Добрева.
Тя се беше измъкнала може би час преди събуждането му, но на нейната възглавница бе оставена кратка бележка.
С изтръпнала ръка Божидаров я взе и, присвивайки очи, прочете краткото и съдържание – „Благодаря за компанията ти. Беше неотразим!”
Доцентът не усети колко бързо се разсъни.
Тази звезда май му се подиграваше...
Като че ли искаше да го уязви.
И за какво?
Беше ли виновен за нещо?
Къде бе сбъркал?
Няма коментари:
Публикуване на коментар