„Тиня и чест“ е и
пъзел, чийто конструктивни елементи се разкриват постепенно , и стар фотоалбум,
осмислящ съдбата на главния герой Тони,едновременно галеник на съдбата, нейна жертва,но и човек на
честта, заплашен да затъне в тинята.
Отдавна харесвам Константин Кацаров, слушал съм албумите на
групата му „Ренегат“ като особено ценя
„Не умирай“ (2008) и „ТИМ“ (2014), чел съм и някои от най – представителните му книги –романите
„Мутра“ (2006), Пепел“ (2013) и „Аз, лъжецът“ (2016).
Логично бе да се запозная и с „Тиня и чест“.
И да остана приятно изненадан.
Това не е поредната кримка за изкуплението на страдащата
мутра, искаща да скъса опашката на гущера, а проникновено и афористично написан
дневник, пределно субективен, но и напълно искрен, един стъписващ поглед към
егото на мъж на средна възраст, привидно погален от Късмета и работещ за
митичния олигарх Ростислав – събирателен образ на нашия Господар, включващ
черти на Кирил Домусчиев, Васил Божков и Гриша Ганчев, но същевременно човек с
обременено минало – лежал срещу парично заплащане
в затвора за сметка на друг, с трудни и болезнено чувствителни роднински
връзки, с хаотичен личен живот.
Тони все пак е мъж на честта, колкото и да е компрометирано
това понятие у нас.
Той може да се държи като истински урод с поредната си
любовница, да се подиграва с чувствата на личната си психоложка Диана, но ,
когато трябва стои в болничната стая до умиращата Таня, имаща шанс да оживее
0,001 % и щом се налага вади пистолета, за да раздаде правосъдие към намиращата
се под опеката му Джани(на)…
Той е силен, самоуверен, монолитен, готов е да влиза в
словесни схватки с работодател и любими жени, но, налага ли се, прави компромиси
и дори е готов на саможертва.
Тони е вън от всяко съмнение алтер егото на Кацаров, той е
образът, от който се нуждаем, примерът за подражание, без да е схематичен и
изсмукан от пръстите, тъй като е
обаятелен, решителен и смел, от
плът и кръв.
Голямата загадка в романа – пъзел „Тиня и чест“ е не дали ще
запази достойнството си, ясно е,че ще се бори за него с постоянство и
упоритост, а ще успее ли да открие жената на своя живот.
Тази, с която си струва да сподели оставащите дни, да
превъзмогне егоизма и егоцентризма си, свойствения си цинизъм и
самодостатъчност, чувството за
превъзходство и свръхзначимост.
Късметът му се казва Диана.
Личната му психоложка, жената, която го приютява в къщата си
в студената селска нощ, която търпи всички изблици и конвулсии на сложния му и
опърничав характер и която с настойчив стоицизъм и мъдрост го приласкава в
своите обятия.
Взаимоотношенията им са пресъздадени с филиграна
естественост и завидна дълбочина, те са и най – грабващите в романа и на тях
всъщност се крепи крехката му архитектоника, разчитаща на обогатяващи
впечатления , детайли и нюанси спрямо образи, сюжет, конфликт и интрига, на
базата на всеки следващ разказ.
Циклизираното повествование е висш пилотаж в прозата и не на
всеки се отдава.
Константин Кацаров не изпуска нишката, надгражда, обогатява
посланията си, вкарва нови интересни детайли, разказва сладкодумно, без да
доскучава и довежда с ентусиазъм и любов замисъла си до неговия логичен,
очакван и успешен – за автора – край.
„Тиня и чест“ е важна и значима книга в творческото развитие
на Кацаров.
С вкус на зелена ябълка и опияняващо наркотично въздействие.
Тя е свидетелство за неговата зрелост като романист.
В името на честта на писателя и любовта и уважението на
неговите читатели.
Борислав Гърдев
Константин Кацаров, „Тиня и чест“, 2019, роман,249 стр.,
„Фабрика за книги“, импринт на „БГ книга“ ЕАД, ред.Петя В.Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар