Да направиш нещо необикновено, вълнуващо, сензационно и
привидно неосъществимо.
На границата на и отвъд човешките възможности.
С това се заема френският въжеиграч Филип Пти – Джоузеф - Гордън Левит.
Влюбен от дете в цирка, магиите, триковете,
еквилибристиката, той има своя цел в живота.
Да стане блестящ
професионалист и артист. За да дарява радост на хората със своите неповторими
спектакли.
Ще му помага папа Руди – Бен Кингсли, корав и опитен ментор,
който ще го научи на тайните в занаята, които са особено важни за успеха на
всяка задача и най–вече за обезопасяването й.
Папа Руди замества липсващото на Пти семейство, което
хлапакът е напуснал на 17 години. За да пристигне в Париж, превръщайки се в
звезда, след като предизвиква фурор на
катедралата „Нотр Дам“.
Да срещне голямата си любов – Ани – Шарлот Ле Бон, повярвала
във възможностите му и стимулирала го към големия му подвиг, който Пти
осъществява на 7 август 1974 г., денят преди Никсън да напусне поста си на
президент, заплашен от импийчмънт по аферата „Уотъргейт“ – като премине по опънатото въже между кулите - близнаци на Световния търговски център и направи такова умопомрачително шоу, извън
представите ни за осъществимото, след което става мигновено планетарна знаменитост.
Продуцентът – режисьор Робърт Земекис за пореден път
разказва притчата за устойчивия човешки дух, в състояние да преодолее
всевъзможни препятствия, да оцелее и да реализира житейските си цели.
Това го умее перфектно и го е доказал убедително във „Форест
Гъмп“ (1994) и „Корабокрушенецът“( 2000).
В „Живот на ръба“, с помощта на Кристофър Браун той
екранизира вещо и умело мемоарната книга на Пти „Да достигнеш облаците“.
Помагат му с безценния си опит операторът Дариуш Волски,
претворил с финес и изумително визуално майсторство подвизите на Пти и
композиторът Алън Силвестви, чиято музика, особено при отразяването чудото на 7
август 1974 г. ме държа на нокти в залата.
Земекис разказа увлекателно как е строил два етажа на кулите
– близнаци в студио и е работил с Левит по сюжета, но никога няма да
разкрие тайните на компютърните магии, сътворени от сплотения му екип от над
200 души.
Лично аз гледах скептично на проекта му и не знаех дали би
могъл да се осъществи успешно, занимателно и пълноценно.
След спектакъла в парижката катедрала бях заинтригуван, но
подвигът на 7 август е пресъздаден наистина безукорно и блестящо в кинематографично отношение.
За пръв път от години почувствах виене на свят и страх от
височина, а когато Пи – Левит пое с уверени стъпки по стоманеното въже, ме
побиха тръпки и инстинктивно се хванах за облегалката на седалката си.
Еквилибристиката на Пти - особено с лягането на въжето над зашеметяващата бездна от 410 метра повиши
адреналина ми на макс, а трудностите на финала – с пращенето и люлеенето, ме
накараха дори да подскоча!
Все едно бях в Индийското кафене в Париж на 28 декември 1895
г. на легендарната люмиерова прожекция и чаках пристигането на влака на гара Сиота!
След излизането от салона
дълго размишлявах върху филма на Земекис.
Дадох си сметка, че с оператора Дариуш Волски са пресъздали успешно и убедително
епохата отпреди 4 десетилеития, с нейната невинност и анархистичен дух, но и
със съществуващата в пъти повече свобода, дори в Ню Йорк, където екип от
ентусиасти – чудаци под носа на полицията успява да експидира до покрива на 110
– етажен небостъргач цялото свое
оборудване!
Хареса ми и кастинга – Шарлот Ле Бон – Ани е живо и пълнокръвно човешко същество,
търсещо своята мечта, а не красиво кукленско украшение към Пти и виждам, че
след удара й в „На един черпак разстояние“ (2014) на
Ласе Халстрьом, вече е претрупана с предложения – за 2016 г. те са вече пет, сър
Бен Кингсли е перфектен като ментора папа Руди, но безспорно „Живот на ръба“ е
истинско one man show –
особено във втората си част и негов герой е Джоузеф Гордън – Левит.
Актьорът може и да не е огледално копие на Пти, но поне
говори очарователен френски с типичен парижки акцент, притежава изумителни
умения на еквилибрист, които е усвоил от самия Филип Пти и най-важното
- носи в себе си дозата увереност и щипката лудост, които съчетани с
типичното му харизматично излъчване, правят чудото и превръщат филма в
неповторимо двучасово изживяване.
Робърт Земекис за пореден път демонстрира професионален
перфекционизъм и завиден иновативен дух.
Той доказва, че може успешно да разказва вълнуващи истории и
да е интересен на публиката.
Затова неслучайно е в десетката на най–популярните
постановчици, а всеки негов филм се очаква с нетърпение от многобройните му фенове по
света.
Борислав Гърдев
„Живот на ръба“, 2015 г., 122 минути, режисьор Робърт
Земекис, разпространение „Сони пикчърс“
Няма коментари:
Публикуване на коментар