Не крия, че чаках романа му с любопитство, за да разбера ще
задържи ли нивото на „Разруха“, „Светове“ и „Законът“.
Удовлетворен съм – Зарев е създал силен и стойностен епос.
Той притежава рядкото качество да твори висока литература,
ползвайки злободневни теми.
Но успява ловко да избегне клопките на публицистичната
казуистика и плъзгането по повърхността на събитията.
Търси в привидно до
болка познати проблеми и конфликти, с които пресата и телевизиите ни заливат ежедневно – като например протестите
от зимата на 2013 г. срещу правителството на Борисов – важните обобщения,
необходимите послания и убедителните персонажи, посредством които създава важни
творби, а не конюнктурни бестселъри, които се забравят през следващия сезон.
Негови доброжелатели се чудеха защо се е заловил с проекта
„Орлов мост“, съмняваха се, че ще успее, предполагаха, че ще създаде евтин
булеварден текст за проститутки и убийци, който ще срине репутацията му.
Нещо повече – допускаха, че се е изчерпал и вече няма какво
съществено да каже на верните си читатели.
„Орлов мост“ ги опроверга категорично.
Защото е ярко постижение, създадено с внимание и много
любов.
Без да е разточително – обхватен като „Законът“, в рамките
на 310 страници романът възкресява
времето на възторг и погнуса, когато голяма част от народа ни се вдигна срещу
безобразията на управниците ни, за да ги предупреди, че повече така не може да
се живее и трябва да се сложи спирачка на корупцията и лъжата.
Спомням си релефно онези тревожи и възторжени дни, преживени
скоро, но и толкова отдавна.
Хубаво е, че този епизод от новата ни история вече има своя
художествена интерпретация, защото преломът от януари 1997 г.остана без
летописец.
Чрез съдбите на Юлия и Павел Премянов Владимир Зарев за пореден път реди тъжен и
горестен пъзел, експонирайки абсурдите и безумията на безкрайния ни преход.
Размишлява за пропилените надежди, прекършените съдби,
обезсмисления ни живот, жестокото ограбване на държавата и народа ни и за
несъстоялото се у нас гражданско общество.
Писателят осторожно и деликатно лансира лайтмотива за
изгубените надежди, търси и намира ефектна развръзка, чрез която
въздействено - силно постига очакваните
внушения.
Чистата и наивна Юлия олицетворява България и по – точно
нейната най – добра част, в която липсва пошлост и поквара, но и верен ориентир, по който да поеме и преодолее несвършващата криза.
Павел Премянов е безупречно изграден и силен персонаж, приел
ИЗКУПЛЕНИЕТО , за да скъса с миналото си, в което компромисите, лъжите, големите
пари, гоненето на професионалната реализация на всяка цена, властно доминират.
Със своята рицарска и донкихотска постъпка поема вината
върху себе си, всмуквайки до откат злото и омразата, постигайки избавлението си
с цената на живота си.
В „Орлов мост“ има
сурови и шокиращи сцени, в които неизменно присъства Павел – обесването
на майка му, мелето и раняването му на Орлов мост, мъчителните усилия да спаси
от лудостта и безмълвието собствения си баща, катастрофата…
Те не са включени в повествованието заради съмнителен
сензационен ефект, а защото са същностно необходими.
Чрез тях осъзнаваме болката и драмата на Премянов –
отличникът в университета, любимецът на адвоката – корифей Карагеоргиев, ужасно
бедният, но и свирепо мотивиран младеж, държащ да стане Бог в правото, за
забогатее и да има яхта и щастливо семейство.
Непомерните амбиции имат своя цена и Павел добре знае това.
Защото е призван и е готов да я плати.
Интересното е, че не го възприемам като жертва, а по – скоро
като упрек към обществото.
Защо е допуснало така да протече животът му, как никой не го
разбира и подкрепя, защо в стремежа си да задържи до себе си голямата любов Юлия, трябва да стигне до края,
преследвайки едновременно загубеното си съвършенство и невинност?
Най – важният, измъчващ писателя въпрос – „Защо отново се
провалихме, загубвайки нашата България и кой ще платки за щетите, нанесени от
управляващите ?“ – остава без отговор.
Нашето общество отново бе укротено, озаптено и омиротворено.
Забравихме за протестите, високите цени на тока и живите
факли.
Не разбрахме и кой опорочи народния гняв, купувайки го и
всявайки раздор в редиците му.
Финалът на „Орлов мост“ е миньорен и лишен от фалшиво –
бодрячески оптимизъм.
Юлия – а и ние – ще трябва да гради
съдбата си без Павел, да промени своя и на дъщеря си Виктория живот, да
открие смисъл и нова спасителна национално – обединителна кауза, заради която
си струва да се бори.
Написан увлекателно и стегнато и без ненужна риторика „Орлов мост“ е образец
на качествена художествена литература, черпеща живителни сокове от
животрептящите наши социални проблеми.
С него Владимир Зарев защитава успешно и безапелационно
позицията си на един от най – добрите родни белетристи.
Борислав Гърдев
Владимир Зарев, „Орлов мост“, роман, 2015, изд.къща
„Хермес“, редактор Валентин Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар