До и след "Триумфът на кучките"

Прочетох „първата книга  - таблоид“ „Триумфът на кучките“ и тъй като не знаех, че роман може да добие такъв облик и не съм спец по таблоидна критика, ще карам по традиционния начин.

Венета Райкова е решила да опише живота си в книга и в това няма нищо лошо.

Кой ли не описва днес преживелиците си – политици, спортисти, естрадни звезди…

Стефан Кисьов превърна житейските си перипетии в романов сериал.

Райкова се втурва в новото си поприще амбициозно, нахъсано, темпераментно и искрено.

Каквато си е всъщност като водеща пред  телевизионните  камери.

Знае , че е неофит, но приема  да бъде обсъждана и критикувана като писател.

Разбира , че ще бъде сравнявана с опитите на нейни колеги като Миглена Ангелова и Петър Волгин, но  се е решила на рискован и  обмислен ход.

Няма да разказва за бедното си детство, нито за ужасните си отношения със своя баща, а ще ни разкрие примамливия и загадъчен свят зад кулисите на красивите, успелите, прочутите и богати българки.

Защото това е пикантното и атрактивното и то се продава успешно, понеже дразни любопитството на простосмъртните.

Райкова фокусира вниманието си върху проблемите на три дами, свързани със здраво 20 – годишно приятелство, изминали пътя от мизерията на крайните столични квартали до славата и богатството – телевизионна водеща, фолк звезда и бивша „мис България“ – Виктория, Александра и Габриела.

Ясно е , че въпреки заклинанието, че „събитията и героите в тази книга са художествена измислица“, повечето от нас ще разпознаят прототипите на знаменитостите – Венета Райкова, Ивана и вероятно Елеонора Манчева – поне аз така ги разкодирах.

Логично е и другото – независимо че се старае паралелно и обхватно да следи съдбата на трите героини – закономерно Райкова съсредоточава основното си внимание върху житейските перипетии на своето алтер его  Виктория.

Не само, за да докаже, че и у нас „богатите също плачат“, а и защото е имала нужда от своеобразна терапия – равносметка на своето битие досега, при което „Триумфът на кучките“ се явява дързък и важен етап в нейното развитие .

Не вярвам Вайкова да си е повярвала, че е голям писател.

Но е истина, че умее да пише ясно и  увлекателно, без да досажда и отегчава.

Владее занаята си що се отнася до интригата, диалога, образната характеристика на персонажите и търсените внушения.

Романът й привидно е без амбиции, но постига преследваната цел – да увлича , интригува, да предава „вътрешна  информация“ и да защити успешно основната  теза на авторката си – животът на известната и успяла жена има смисъл само когато е стоплен от споделена любов с човек, когото обича, доверява му се и разчиташ на неговото съпричастие.

Райкова мимоходом прави преоценка и на предаването си „Горещо“, което е нейна гордост и запазен качествен щемпъл.

Тя осъзнава, че се е изчерпала с него, че е имала нужда от отдих и нови предизвикателства.

Без да робува на документално пресъздаване  на брака си,  успява да остане вярна на житейската достоверност и чрез хепи  енда  с обвързването на Виктория със синоптика Иво поддържа вярата в щастливата карма на всеки у нас , което  изглежда правдиво и убедително на белия лист.

Финалът със сватбата в Рибарица идва закономерно, не дразни и не води до натрапчиви асоциации с розови книжки – еднодневки.

Не знам дали в бъдеще Венета Райкова ще работи по нов проект, но искам да обърна внимание на някои детайли, необходими за по – нататъшната й евентуална литературна кариера.

Нека не се предоверява на редакторите си, а да чете внимателно текста си, преди да го даде за печат.

Нуждае се от фина, но категорична стилистична намеса в окончателния вариант на ръкописа си, за да избегне в бъдеще някои гафове, които е допуснала сега – да престане с маниерното използване на въпросителни и удивителни знаци едновременно, да избегне повторението при определенията – сексът на Виктория с полицая Костов е страхотен, но и изгледът „като на длан“ от Панорамния ресторант на хотел „Кемпински“ към столицата  е също  страхотен , да внимава с преднамерено подробното описване на интимни сцени, в които отново има натрапващи   се детайли …

И най – важното.

Дали ще се хареса или не – книгата ще се продаде, убеден съм в това.

Помага заглавието, героите, развръзката…

Съветвам Райкова внимателно да прецени ситуацията и трезво да обмисли ще има ли втори опит.

Знае се от практиката, че именно вторият роман  е решаващ  - дали ще затвърди успеха или ще доведе до провал и съмнение в креативните способности на автора си.

Смятам, че Венета Райкова има достатъчно време да мисли  и способности да докаже, че може успешно да се утвърди и в новото  си амплоа, свързано с художествената литература.

Борислав Гърдев

Венета Райкова, “Триумфът на кучките“, роман, 342 стр., С., 2016, изд.“Ентусиаст“,ред.Мария Чунчева