"Смисълът" - между фантастичния екшън и популярната лекция по астрофизика

             "Смисълът" - между фантастичния екшън и популярната  

                             лекция по асторофизика

Смисълът“ е продължение на търсенията на Людмила Филипова , които помним от 

„Мастиленият лабиринт“ и „Където се раждат ангелите“.

Тя се потвърждава като създател на фантастично – прогностичен ексшън и смята, че там трябва да затвърдите завоуваните позиции. 

Личното ми мнение, което съм споделял и преди е, че нейната сила е в създанието на лично преживени драматични събития и осмислянето на сложния делник, в който живеем и който всичко повече се отдалечава от отдалеченото не се представя за нормално битие.

Тя доказа, че може да го претвори убедително в „Анатомия на илюзиите“.

Тъжното е, че спря до „Стъклени съдби“ и „Червено злато“ и се насочва директно към фентъзито и приключенските екшъни.

Постигна голям успех, стана много популярен, но същевременно започна да боксува в творческите си търсения.

Заредиха се поредица от книги, които от кои по – амбициозни и машинни, в които образи, конфликти и сюжетни конструкции започнаха да се повтарят, да напомнят нещо вече четено, гледано, познато.

Опитът за измъкване от клопката се помага на романът „Войната на буквите“, който обаче остава спорадичен жесток за проникване в деликатната материя на средновековната ни история.

Затова разбирам защо отново тръгва към фантастиката – там е най – сигурна и уверена.

„Съмислът“ също е един много амбициозен и правилно поднесен за мисълта, като в сферата на евристиката Филипова се явява доста дълъг на делото на Жул Верн.

Личи си обаче за пореден път, че подтикът за писането идва от грандиозните холивудски продукции, които всички обичае – независимо дали се казват „Звездно пътешествие“ или „Звездни войни“.

Филипова иска да се мери с тях и със силата на словото да постигне този грандиозен зрелищен и идейно – философски ефект.

Желае да се конкурира и с Дан Браун, особено с последния му опус „Произходът“ ( 2017 ) , от който научаваме, че животът се появява при пренос на енергия, а в бъдеще не се очаква симбиоза между човек и изкуствен интелект.

Ясно е кой печели в състезанието…

Не искам да се повтарям, но авторът все пак не може да разбере, че словото има своя лимит на ефекта, доста по - ограничен от програмата на американските суперпродукции, които винаги са много пищни и блестящи.     

И че ако иска поне малко да е адекватно на вашите амбиции, отдавна трябваше да се насочи към мултимедийни продукти и да търси начин за адекватно им презентиране и пласиране.

Защото сега се помага, че в замисъла си е прекалено екстравагантен и авангарден – тя се интересува от Съсъда за живота на нашата планета, дали Вселената не е мислеща, има ли край, каква ще е съдбата на слънчевата система, дали информацията е най – ценното достижение, с което разполагаме на земята, как ще се колонизират съседните планети, до каква степен природата не манипулира и прави своите услуги, защо хората трябва да се правят на хуминити и левианти, когато трябва да избегнат злото, което ги очаква , възможно ли е То или Аззеда наистина да е господар на вселената и да има човешко състояние, което да улави неговите сигнали и предупреждения – а тези техните тревоги и търсения е принудена да ги поднесе по възможност най – критичен начин – чрез словото и сюжета, при това, отново допускайки досадни стилистични  и граматични грешки, свързани с повторенията и с помощта на до болка познати глаголи.

И още нещо – създала е един сравнително атрактивен разказ, с привлекателни и запомнящи се образи – на Етан Бътлър и Айда – Нури, която, по традиция, е нейният алтер него.

Защо е необходимо да „дообогатите“ своя замисъл и вместо това само стегнатият фантастичен ексшън да поднася „енциклопедия на бъдещето“, въвеждайки в повествованието огромно количество заявени бележки в специфичната материя на физиката и астрономията.

Така нагледно демонстрира своите знания по астрономия и астрофизика, след като завърши магистратура в СУ „Св.Климент Охридски“, но явно не разбира, че подобна трудно смилаема информация затруднява четенето, затормозява безпроблемното възприемане на текста от редовия читател, за когото съм сигурен , че освен ругатни по адрес на писателката,ще го принуди към края на книгата просто да се откаже да я чете. 

В този си вид „Съсъмът“ е разкрачен фантастичен ексшън и популярна лекция по астрофизика, гарнирана с прогнози за бъдещето между нашата планета и слънчевата ни система.

И всякакъв не е нито едното, нито другото.

Знам, че подобен подход е риск, че симбиозата между научното знание и художествената инвенция е трудно постижима, но Филипова е трябвало да бъде ясно предварително в каква посока ще поеме. 

Получил се е странен литературно – астрофизичен Франкенщайн, който може да бъде изчетен и осмислен само от най – верните и фенове. 

Така нейният амбициозен проект се превръща в тъжен полууспех, който за пореден път показва колко е важен смисълът на романа да бъде облечен в адекватна и мобилна художествена форма.

След подобен отрицателен опит бих препоръчал на автора бързо да го забрави и да насочи усилията си към нещо важно и значимо, което да експонира пред читателя по възможно най - добър начин. 

Изборът си е неин, ние сме в очакване.

Борислав Гърдев

Людмила Филипова, "Съмисълът", роман, 2017, изд."Ентусиаст", ред.Илияна Бенова и Мария Чунчева