Двамата Коен         

За Саша Барън Коен имах особено мнение, преди да гледам „Шпионинът“ на Гидеон Раф.

Не отричам, че е талант, че умее да привлича публиката и да бъде господар на шоуто.

Но , поне на мен, неговият хумор не ми въздействаше.

Смятах го за първичен, груб и просташки.

Измъчих се с комедийния му пърформанс „Кой е Америка?“ (2018) и благославях Господ, че е само от седем епизода.

Не се радвах на изцепките му в „Диктаторът“ (2012) на Лари Чарлс и още не мога да му простя гаврата с Памела Андерсън в „Борат“ (2006) на същия Лари Чарлс.

А същевременно не забравям каква изкусна и проникновена изява представи като гаровия инспектор в „Изобретението на Хюго“ (2011) на Скорсезе и колко беше завладяващ и ефектен като сеньор Адолфо Пирели в „Суини Тод“ (2007) на Тим Бъртън и особено в „Клетниците“ 2012 та Том Хупър, блестящ като Танардие.

Очакванията ми към мини сериала „Шпионинът“ (2019)  не бяха големи.

Вече бях гледал подобна история, поднесена ми от прочутия Парк Чун – уук през ноември  2018 г. по романа на Джон льо Каре „Малката барабанчица“(1992) и не смятах, че ще видя нещо кой знае какво по – различно и оригинално.

Не всеки ще следи с ентусиазъм  „шпионски игри“, в които агентите на „Мосад“ са винаги добрите и знаят как да обезвредят арабските терористи.

В „Малката барабанчица“ бе използвана актриса – аматьорка Чарли – Флоранс Пю, която направи и невъзможното, вкл. да спи с опасния терорист Халил – Шариф Гатас, преди да стане ням свидетел на неговото жестоко елиминиране.

От анотациите научих, че в „Шпионинът“ с подобна и още по – опасна задача е натоварен бивш счетоводител, имал лошия късмет да кандидатства за работа в тайните служби и да не бъде първоначално одобрен.

Правя този пространен увод, за да подчертая, че гледах сериала с предразсъдъци и без да очаквам нищо значимо.

Изненадата ми беше пълна след приключването на шестия последен  епизод.

„Шпионинът“  е сред най – добрите тв продукции на 2019 г.

Лично аз го поставям редом до образците – „Йелоустоун 2“ на Тейлър Шеридан, „Решаващият глас“ на Том Маккарти и Алекс Меткалф  и „Град на хълма“ на Мат Деймън и Бен Афлек.

Причината я откривам в прецизното и точно пресъздаване на епохата  - 1960 – 1965 г. от сценаристите Гидеон Раф и Макс Пери, в умелата режисура на Раф, а той е носител на „Еми“ за сериала  „Родина“ (2012) , и в наистина себеотрицателната работа на Саша Барън Коен като изпълнителен продуцент и водеща звезда в ролята на Ели Коен.

Не знаех нищо за този легендарен израелски шпионин и ми беше любопитно да проследя неговата екранна одисея.

В нея обаче няма нищо суперменско и грандоманско.

Ели Коен в интерпретацията на Саша Барън Коен не е и не иска да бъде еврейския Джеймс Бонд, нито пък е ответник на мразовития и скръбен „Шпионин, който дойде от студа“ Алек Лемас, с който през 1965 г. ни изненада Ричард Бъртън под режисурата на Мартин Рит.

Ели е обикновен чиновник, превърнал се по волята на съдбата в „боец на тихия фронт“.

Той е земен и обран, обича до полуда своята съпруга Надя – Хадар Ратсон Ротем, но същевременно е автентичен патриот, не парадиращ със своите чувства към родината си.

За своето отечество е готов да извърши чудеса.

На него му се отдава с лекота и финес да се интегрира като арабски бизнесмен  във враждебната сирийска среда в Буенос Айрес и Дамаск, тъй като , забавлявайки се, играе на въжето и демонстрира учудващи шпионски хватки, с които доставя безценна информация на своето началство.

За Бога, та той предава свръхсекретна информация за Голанските възвишения по миниатюрна радиостанция буквално под носа на сирийските управници, от апартамент, намиращ се фронтално срещу щаба на армията им!

Нещо повече, позволява си лукса по време на емисия да коментира с колегата си в „Мосад" течащият в момента футболен двубой и дори да
 предостави жилището си за пищно и отвратително парти в нощта, в която се извършва поредния държавен преврат.

Ели Коен заиграва с баасистите, разбира, че те ще са новите господари на Сирия и ще използват за свое оръжие партизаните на Арафат, който беше наш приятел и чест гост на Тодор Живков и дори поема поста на зам.министър на отбраната.

Той , в буквалния смисъл на думата, прави Сирия на посмешище, има заслуга за победоносната шестдневна война от 5 до 11 юни 1967 г., когато израелската армия превзема Голанските възвишения, и е пределно ясно, че при залавянето му няма да има прошка.

То става факт на 24 януари 1965 г., а екзекуцията – публично обесване на площад „Мардаха“ в Дамаск -  на 18 май  с.г.

Следях много внимателно реакцията на Саша Барън Коен в тези последни мигове на неговия герой .

Когато играта на котка и мишка е приключила, последната научена информация е предадена и предстои най – тежкото  изпитание – срещата със смъртта.

Бях потресен от  смирението и хладнокръвието, от печалното спокойствие, с което приема неизбежната си гибел.

Наистина в тези  толкова важни минути актьорът доказа нагледно мощта на своя талант, умението да обсебва вниманието и да печели симпатии  дори с един жест и с тъжен поглед.

Изключителна интерпретация, достойна за адмирации и престижни награди.

Триумф на необикновен артист , впрегнат за благородна кауза, защитена  на впечатляваща висота.
И се сетих за думите на Джон Фицжералд Кенеди - "Не питай какво може родината ти да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за родината си."

Борислав Гърдев

„Шпионинът“, 2019,Франция, 6 епизода, реж.Гидеон Раф, „Netflix“