сряда, 4 ноември 2020 г.

На прицел политкоректността

 

   На прицел политкоректността

 

Харесвам Саша Барън Коен преди всичко като актьор.

Той има щедър и многопластов талант и когато попадне на добра драматургия и режисура създава силни и ярки образи, празник за зрителя.

Споменавам само „Суини Тод“ (2006) на Тим Бъртън, „Изобретението на Хюго“ (2011) на Скорсезе,“Клетниците“  (2012) на Том Хупър и сериалът „Шпионинът“ (2019) на Гидеон Раф, за който миналата година написах възторжено ревю.

Коен обаче държи да е пълен автор, да снима и продуцира филми по свои сценарии.

Като правило, базирани на негови популярни тв персонажи от успешни телевизионни шоута – „Борат“( 2006),„Бруно“ (2009) и „Диктаторът“ (2012) на Лари Чарлс.

Тези постановки предизвикаха противоречиви коментари, нееднозначни реакции, но се радваха на радушен прием.

Аз лично си спомням, че преди 14 години гледах с интерес „Борат“.

Той беше странен, шантав, псевдодокументален, политически и креативно некоректен, образец на черен и грубоват хумор, в който бившата секс икона Памела Андерсън бе направена за смях в един супермаркет.

Саша Барън Коен снима непукистко , разобличаващо, пристрастно, субективно, но все пак искрено зрелище, често разчитайки на реакциите на натуршчиците, които го заобикалят, на скритата камера, на импровизацията и раждащите се в момента, пред нас, комедийни гегове – находки.

Без да е нещо специално всеки негов  филм изисква определена нагласа и съобразяване с изразните му средства.

Така е и с продължението на „Борат“, „следващият кинофилм“, чиято световна премиера бе на 23 октомври.

На какво следва да наблегнем при възприемането  авторските филми на Коен?

Основно на липсата на прецизна рамка за вкус и мяра, при лансирането на неговите комедийни зарисовки от заобикалящия ни свят.

Това е скромното ми мнение, въпреки че в случая влияят и традициите на специфичния британски хумор, чието проявление в телевизионния ефир е съвсем отделна тема за анализ и размисъл.

Вторият „Борат“ може да се възприеме основно като подигравка с републиканците в САЩ пред очакваните с интерес и нетърпение оспорвани президентски избори.

Означава ли това, че Коен лобира за демократите?

Ни най – малко.

Просто той взема на прицел и се подиграва  - на места и извън допустимите норми , с фетишите на средния американец, които Тръмп умело използва в двете си кампании.

Логично е да е на прицел неговата  амбиция „да направи Америка отново велика“, да представи феновете му като сбирщина от малоумници ,мразещи фамилията Клинтън и да се подиграе със самия Доналд Тръмп в една стряскаща и бягаща от добрия вкус предизвикателна анимация.

В добавка екскметът на Ню Йорк и личен адвокат на Тръмп Рудолф Джулиани е сниман в неприлична хотелска сцена със скрита камера, представен като зажаднял за ласки застаряващ самец.

Но в „Борат2 “ Коен се надсмива и над други феномени, мъчещи съвременниците му.

Той  подлага на съмнение съществуването на Холокоста, въпреки че с тази взривоопасна тема борави очаквано предпазливо, като предпочита да се забавлява със страховете на обикновените американци от епидемията , като за разпространението на корона вируса е виновен естествено Китай, пуснал по света прословутия китайски грип, без да забравя и любимия си  Казахстан, представен като типична тоталитарна монархия, начело с несменяемия президент Назърбаев – Дани Попеску, разкрит като съвършен злодей и диктатор, страна на дирижирани антиамерикански истерични акции и на производството на маски срещу пандемията, за чието разпространение по света способства и самия Борат!

При неизбежните сравнения на копието и оригинала е повече от ясно, че филмът от 2006 г. е недостижим.

Това не означава, че продължението му не е забавно и свежо.

Освен това версията от 2020 г. е структурирана на драматургично ниво много по – смислено и адекватно, поради което „Борат 2“ не е механичен сбор от глуповати смешки и импровизации със скрита камера, а една добре обмислена и ефектно поднесена комедия, която съзнателно и непреднамерено търси своята публика.Въпреки предвидимата история.

За гледането на този опус на Джейсън Волинер аз бях привлечен основно от шоуто „Джими Кимел на живо“ от 19 октомври.

Защо ли ?

Естествено заради бляскавото участие на Мария Бакалова.

Нашенката е 24 годишна, играе с апломб и ентусиазъм дъщерята на Борат Тутар Сагдиева, а в предаването буквално ми скри топката като накара Кимел и Коен да си събуят панталоните.

Във филма има удивителна химия между нея и британската суперзвезда, въпреки че тя говори предимно на български, да не забравяме, че и Дани Попеску е от нашия регион, а Коен на някакъв странен иврит.

А другата примамка за аудиторията е куриозната поява на Том Ханкс като себе си от Австралия, който в рамките на минута дава автограф на великия Борат Сагдиев.

Наистина какво друго му трябва на верния кинофен, за да си прекара забавно 95 минути?

Борислав Гърдев

„Борат следващият кинофилм“, 2020, 95 мин.,сц.Саша Барън Коен, Антъни Хайнс,Дан Шуимър, Питър Бенхайм, Ерика Ривиножа,Дан Мазер, Йена Фридман, Лий Керн, реж.Джейсън Волинър,производство „Амазон студиос“

Няма коментари:

Публикуване на коментар