Опасни типове по
по пътеките на славата
Киното рядко познава такава пълноценна креативна
колаборация, каквато се установява между Кърк Дъглас и Винсент Минели.
Привидно двамата са толкова различни и несъвместими.
Кърк е атлетичен, самоуверен и напорист.Той играе смели,
амбициозни и корави мъже, които знаят как да се справят със суровия живот.
Затова се и снима преимуществено в зрелищни и ярки
продукции, в които като правило е героят и лидерът – споменавам само „Големият
карнавал“ (1951),„Одисей“
(1954) „Пътеки на славата“(1957), „Спартак“(1960), “Седем дни през май“(1964), „Героите на Телемарк“ (1965)„Отрядът“(1975), „Мъжът от снежната река“ (1982),“Опасни
типове“ (1986), „Алчни хора“ (1994)…
Минели е фин, изтънчен, слаб, одухотворен, живеещ изцяло в
света на приказката и ослепително красиво заснетия мюзикъл или мелодрама –
„Един американец в Париж“ (1951), „Моделиерката“(1957),„Жижи“(1958),“Хартиена птица“(1965), „Нина“(1976)…
Сякаш нищо не може да ги свърже за съвместна работа.
Да, ама не!
Оказва се, че Кърк Дъглас прави с Минели – както при Кубрик
- най – богатите и впечатляващи роли,тъй
като актьорският му стил се вписва добре към натюрела на Минели и афинитетът му
към образи на невротизирани и раздирани от противоречия творци.
Винсент Минели смята, че никой друг актьор не се е справил
така добре с поставените му задачи като него – „Здрав, атлетичен, понякога
експлозивен играч,Дъглас обичаше статичната реторика и правеше всичко
страстно.“
На 25 декември 1952
г. излиза „Лошият и красивите“ по сценарий на Джордж Брадшоу и Чарлз Шни.
Това не е нито слънчев мюзикъл ,нито ведра приказка за
любовта на млади и амбициозни американци.
Нищо подобно!
„Лошият и красивите“ е суров, мрачен, жестоко реалистичен
разказ за света на филмовия бизнес, в който чрез серия от ретроспекции на трима
души – сценарист, режисьор и актриса и през погледа на продуцент се разкрива
сложния, противоречив и на моменти демоничен образ на продуцента Джонатан
Шийлдс, тръгнал от нищото, направил пари, съсипал живота на своите колеги, но
очакващ чрез съгласието им за съвместна работа финансиране на нов и амбициозен
проект.
Засегнатите от действията на Шийлдс отказват да работят с
него, но финалът е много показателен – докато тримата излизат от стаята –
продуцентът – партньор на Шийлдс – Хари Пебел – Уолтър Пиджеън уведомява
намирашия се в Париж Шийлдс за
неуспешните си преговори,докато тримата засегнати подслушват с удължен телефон подробностите
за новия проект на някогашния им враг с все заинтересован израз на лицето…
Зад Шийлдс познавачите на холивудските нрави веднага
познават Дейвид Селзник, бащата на „Отнесени от вихъра“ (1939) и Орсън Уелс, създателят на „Гражданинът Кейн“(1941).
Ако и да е с продължителност от близо два часа „Лошият и красивите“
се гледа като откровение, а причината основно е в прекрасната и обсебваща игра
на Дъглас.
Той не просто играе с вдъхновение и страст, той се вживява в
образа, той Е Джонатан Шийлдс.
Номиниран е за „Оскар“ за главна мъжка роля, но губи от
титана Гари Купър, създал знаменития шериф Уил Кейн в „Точно по пладне“ (1952) на Фред Зинеман.
През 1956 г.Кърк Дъглас и Минели се събират отново за още по
– амбициозен проект – екранизацията на „Жажда за живот“ на Ървин Стоун с
премиера на 17 септември.
Кърк поема ролята на Ван Гог, тъй като е на неговите години,
когато художникът се самоубива, а и физически прилича на него и добре владее
френски, докато Антъни Куин се съгласява да играе Пол Гоген.
Филмът е прекрасна и проникновено експонирана драма за края
на един изключително талантлив и изтерзан от живота художник.
Заснет е в наситени и завладяващи цветове от Фредерик Йънг,
а впечатляващата музика е дело на корифея Миклош Рожа.
С изключително майсторство е показан конфликтът между двамата
изтъкнати творци, бурният им и често пълен с пререкания и скандали живот до раздялата им,
бавното потъване на Ван Гог в света на лудостта, чийто етапи са прословутото
отрязване на ухото,халюцинациите и припадъците.
Дъглас играе с невероятна и неподражаема страст.
За него ролята на прочутия художник е болезнено преживяване.
Съпругата му Ан допълва – „Когато снимаше „Жажда за живот“,
той се прибираше с онази червена брада на Ван Гог, обут в онези големи ботуши,
тропаше из къщата – беше страшно.“
Филмът прави фурор, но, както често се случва, победителят
се оказва Антъни Куин, спечелил „Оскар“
за поддържаща мъжка роля.
Според Минели Дъглас е заслужавал „Оскар“ за главна мъжка
роля, но отново губи в тежка конкуренция с Юл Бринър, грабнал златната
статуетка под носа му за ролята на екзотичния сиамски крал в мюзикъла на Уолтър
Ланг „Кралят и аз“.
За Дъглас остава утешителния „Златен глобус“ – „Оскар“ той
така и няма да получи, ако не броим утешителната награда от 25 март 1996 г. за
цялостно творчество…
Любопитно е как реагира след прожекцията на филма Херцогът –
Джон Уейн.
В мемоарите си „Синът на вехтошаря“ от 1988 г.Кърк
Дъглас е лаконичен и колоритен –
„Господи, Кърк!Как можеш да изиграеш такава роля? Останаха толкова малко от
нас.Трябва да играем силни, корави герои.Не тези слаби треперковци.“
Дъглас се опитва да обясни – „Всичко е измислено, Джон.Не е
реално.Ти всъщност не си Джон Уейн, знаеш ли?“
Уейн само го изглежда странно, сякаш колегата му го е
предал.
Третата и последна съвместна работа на Дъглас и Минели се
появява на 17 август 1962г.
Сценарият е дело отново на Чарлз Шни, поради което мнозина
фенове го възприемат като своеобразно продължение на „Лошият и красивите“.
Но „Две седмици в друг град“ си е съвсем различен филм,
сниман в „Чинечита“.
Той отново разказва за подмолните игри във филмовия бизнес,
но с по – шлифован и язвителен тон, характерен за автора на романа Ъруин Шоу.
Всъщност именно Шоу е големият губещ от реализацията
проекта, тъй като готовият филм има само бледа и имагинерна връзка с неговия
иначе дълбоко реалистичен, обхватен и силно въздействащ роман.
Основните персонажи от романа - Джак Андрюс, актьорът с увяхнала заради
алкохолизма си слава,призван да спаси рожбата на получилия инфаркт режисьор Морис
Крюгер, надзираван от властната му и свадлива съпруга Карлота, присъстват на
екрана, добили облика и харизмата на Кърк Дъглас, Едуард Г.Робинсън и Сид
Чарис, цветовата гама на оператора Милтън Краснър е житейски достоверна,но като
цяло гледаме доста волна и силно видоизменена версия на романа на Шоу, в която
като най – адекватен в интерпретацията си изпъква именно Кърк Дъглас.
Минели работи внимателно и скрупольозно, той ще направи в
Рим след това и последния си филм „Нина“ (1976), в
който главната роля ще изпълни дъщеря му Лайза, но лично аз бях неприятно изненадан от начина на адаптация
на романа на Шоу, в който са ампутирани всички критични и изобличителни сцени и
обобщения, а е акцентирано основно на
мелодраматичната интрига.
„Две седмици в друг град“ не получава никаква престижна награда.
"Оскар" - ът за главна мъжка роля за 1962 г. печели с вдъхновената си игра на обаятелния адвокат Атикус Финч Грегъри Пек с "Да убиеш присмехулник" на Робърт Мълиган.
"Две седмици"... си остава последният общ филм, който Дъглас и Минели
правят.
Дали постановчикът постъпва правилно като не кани повече за
работа знаменития актьор , продуцент и режисьор ,е отделна тема за размисъл.
Аз например смятам, че Дъглас е можел по – добре да изиграе
ролята на учителя Едуард Хюит от Ричард Бъртън в „Хартиена птица“ (1965), но си давам сметка, че това е
невъзможна мисия, първо, защото тогава е ангажиран с три мащабни военни
продукции – „В опасност“ на Ото Преминджър, „Героите на Телемарк“ на Антъни Ман
и „Гори ли, Париж?“ на Рене Клеман и второ,тъй като в пика на славата на най –
одумваната тогава артистична двойка именно Бъртън е трябвало да партнира на
съпругата си Лиз Тейлър – художничката Лора Рейнолдс.
Това са закономерните изисквания на пазара и маркетинга.
А че Дъглас е имал потенциал да направи поне още една конгениална изява го доказва през 1969 г.,
когато изненадва филмовия свят със своята интерпретация на образа на рекламния
бос Еди Андерсън в партньорство с Фей Дънауей като Гуейн род режисурата на
великия Елия Казан, екранизирал собствения си роман от 1967 година…
Борислав Гърдев
Текстът е посветен на 35 г. от смъртта на Винсент Минели и
105 г. от рождението на Кърк Дъглас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар