За "Завръщане", част 2 и за             още нещо

               

 

Интересни мисли ме обзеха, след като гледах втората част на „Завръщане“ на Ники Илиев…

Разбира се, това е семпла романтична комедия за разтуха и приятно настроение, в която познатите ни четирима приятели – Ачо – Александър Кадиев, Алекс – Ники Илиев, Деян  - Бойко Кръстанов и Виктор – Орлин Павлов отново се събират, за да помогнат на изпадналия в беда Бранимир – Башар Рахал, опитвайки се да спасят дивия му плаж на югоизточното Черноморие от лапите на бившата му съпруга Джулия – Йоана Темелкова.

Те се залавят да правят филм за собствените им преживелици , инвестират в него, помагат от сърце…

Начинанието е доведено до успешен финал и след година „Мъглата в нас“ излиза на екран…

Естествено у нас филмът се проваля, плажът вече зависи само от благоволението на Джулия, но дъщерята на Бранко – Карина – Клоуи Рахал го дарява с близнаци, а петте другарски двойки посрещат изгрева от върха на пловдивските тепета…

По - важното е, че са съхранили безкористното приятелство помежду си, вкуса към живота и приключението, че все още имат енергия и чиста емоция, с която да продължат напред…

Ще кажете – „Голяма работа! Ники Илиев си е направил кефа с екипа от съмишленици и осигурявайки ресурс от двайсетина яки спонсори,включително общините Пловдив и Приморско ,  е заснел комедия, с която да се пъчи пред света!“

И точно тук трябва да се включа  – в парламента бих имал право на реплика, а тук просто вземам думата.

На фона на воплите от провалената сесия на Филмовия център, калпавия кинозакон, изработен от служебното правителство на Стефан Янев, протестите на мастити творци, подготвили и специален апел, злобните коментари на изказването на Вежди Рашидов, че киното ни не може да се дели на комерсиално и фестивално , Ники Илиев просто работи.

Интензивно, динамично и последователно.

От 2012 г. представя девета своя продукция, като дебело подчертавам, че през 2021 г. успоредно с работата си по „Завръщане“ част 2, реализира и голяма част от епизодите на втори и трети сезон на сериала „Братя“, най – успешната ни крими серия след „Под прикритие“ (2016).

Освен това се снима като актьор в повечето свои филми, помага и с епизодични изяви на колеги – през 2020 участва в „Ятаган“ на Андрей Андонов , „Пепел върху слънцето“ на Богомил Калинов и „Шах, мистериозният град“ на Любо Маринов, а през 2022 г.е  Джамбул в „Ботев“ на Максим Генчев.

Той преподава в НБУ, пуска лекцията „Основи на филмовото изкуство“ във фейсбук и в „Завръщане“, част 2 , 106 мин., е вече пълен автор  - сценарист,режисьор, продуцент и изпълнител на една от основните роли  -  на Алекс.

Работи с екип от приятели, но на него се доверяват най – оборотните ни актьори – от Башар Рахал и Бойко Кръстанов до Йоана Темелкова, Евелин Костова и Искра Донова…

Той как успява да ги мотивира и привлича за сътрудничество, какво прави, да не е магьосник случайно?

В редките си интервюта никога не се оплаква от условията на работа у нас,  не е нападал институции, не е чакал пари от държавата…

И все пак успява.

Защо той може, а другите не ?

Всъщност не е само той.Посочвам още три имена -  и те са знакови и важни за нас, колкото и да се подсмихват иронично скептиците.

 Започвам от Максим Генчев.

Ама защо Генчев? Та той е самоук занаятчия , не може да режисира и все тика на преден план като емблема актьора Евгени Будинов?

Да, но тъкмо Генчев засне в най – тежката ни икономическа криза епоса от три часа „Дякон Левский“.

Тогава, когато пълнехме площадите и ревяхме от високите цени на тока, той усилено работеше, смени изпълнителя на главната роля Калин Врачански, заложи на Веселин Плачков и на  16 февруари 2015 г. филмът излезе.

Знаем как бе възприет, но колко от тези, които го охулиха, си зададоха въпроса – „Как се прави такъв филм по време на икономическа криза?“

Колцина бяха готови да отделят по 20 лева от джоба си и да подкрепят и подобрят начинанието?

 

Защо за футбола става – справка ПФК „Левски“, а за киното ни да не може?

Генчев скромно отбелязва – „Рисувам картини и се издържам, а след това разчитам на спонсори за следващата си постановка“, която бе суровата антивоенна сатира „На педя от земята“ (2016).

Колко негови колеги биха го последвали,  могат не само да рисуват, но и да си продават творенията?

Защото не бива постоянно и само да се разчита на държавата, тоест на данъкоплатците…

След като в САЩ, Меката на киното, великани като Франк Капра и Франсис Копола  разчитат не само на хонорарите си от киното, но и на странична дейност – производство на маслини и вино, какво остава за нас?

Припомням, че в тъжната за Русия Eлцинова 1995 година великият Евгений Матвеев пусна томбола сред зрителите, за да финансира трилогията си „Да обичаш по руски“, оказала се неговият най – хубав филм и достоен творчески епилог.

А у нас примерът на Генчев и Илиев е следван от още двама ентусиасти, които снимат също така уверено и успешно.

Виктор Божинов, подобно на Илиев, работи едновременно по сериали и филми за голям екран.

Поглеждам към филмографията му – само за последната творческа година 2021 – 2022 името му стои под шест(! )постановки – втората част на „Пътят на честта“, сериалът „Отдел „Издирване“, руският многосериен „Безсоновъ“, музикално – документалният „Песента на ветровете“, „Голата истина за група „Жигули“, „Бягството“ и подготовката по реализацията на епоса „Чамкория“ по бестселъра на Милен Русков…

Той също работи с екип от познати и близки хора, а сред актьорите от постоянното присъствие около него посочвам само Филип Аврамов и Параскева Джукелова.

Как ви се струва, а?

Та дори знаменитият Ридли Скот през това време пусна като режисьор  три  заглавия – „Последният дуел“ , „Домът на Гучи“ и „Пътища на свободата“, бе продуцент на втората част на „Отгледани от вълци“ и „Мозайката“и работи по филм за Наполеон …

Мартин Макариев влиза от филм във филм от 2013 г. – „Вила „Роза“ (2013), “Дървото на живота“ (2013), „Под прикритие“(2014 – 2016),„Привличане“(2018), „Ускорение“(2018), „Диви и щастливи“(2019), „В сърцето на машината“(2021), „Почитателят“(2021),, „Игра на доверие“(2022), а очакваме с интерес и „Секция 6 : Черните досиета“ (2022), без да забравяме знаменитите му клипове за Слави Трифонов като „Затова“ (2018) и „Краят на света“ (2019)…

Макариев работи  постоянно със сценариста Борислав Захариев, а след актьорите винаги изпъкват Луиза Григорова, Александър Сано, Яна Маринова…

Спирам с примерите, смятам, че съм бил  пределно ясен и точен.

Нека и у нас кинаджиите се огледат , да видят какво умеят да правят и предложат и дали са  адекватни за условията за работа – мой приятел продуцент преди половин година ми написа чистосърдечно :“Отказах се, преминах на друга работа.Давам път на по – младите и по – повратливите“, прочут в миналото режисьор с горчива усмивка сподели – „Важното е да знаеш кога да спреш!“,да си сверят часовниците със ставащото и по света, пък тогава да протестират и се борят за правата си.

В това време колегите им Ники Илиев, Максим Генчев, Мартин Макариев и Виктор Божинов ,минали през школата   и на чуждите продукции – италиански, френски, американски, руски, в които са участвали,просто ще правят поредните си филми.

Да не би да е случайно, че само за  два месеца  - февруари и март на екраните ни  излизат последователно „Завръщане“, част 2, „Ботев“ и „В сърцето на машината“ , а след това се задава и „Бягство“?...

Борислав Гърдев