Изкуплението или краят на сагата

                 

                              

 

С „Изкуплението“, трета книга от едноименната трилогия , приключва и сагата на Благомира Халачева  "Мария Магдалена"(2020 – 2022).

Подобно на „Деца на греха“ и „Капани за любов и власт“ тя може да се чете като самостоятелен роман, но е вече необходимо любителят на изящната словесност да познава първите две книги, защото в третата фактически се развързват всички възли, основните сюжетни линии получават своя естествен завършек, а героите, преживели куп перипетии и метаморфози, навлизат в нов и важен етап на своето развитие.

За да се осмисли и възприеме адекватно „Изкуплението“ читателят трябва да е запознат с творческото развитие на Халачева,да е свикнал с натюрела й, с нейните специфични изразни средства и изказ.

Това съвсем не означава, че авторката пише неразбираемо и помпозно .

Но при нея има няколко основни маркера, нейна запазена марка, с които всеки трябва да се съобразява.

На първо място е упованието в Бога – всеобщият Баща и центърът на вселените, необходима опора и ценностен ориентир за писателката.

Вторият маркер е свързан най – вече с начина й на писане.

Тя може без проблем да създаде интересен и продаваем бестселър – не по лошо скроен и сръчно написан от опусите на Венета Райкова например.

Но на Благомира такъв тип писане не й е интересен.За нея той е ниска топка, прочетен комикс.

Тя предпочита един по – сложен,типично неин микс от пет съществени пласта, които характеризират всяка нейна книга – теологично – философски, който е най – ценният и съществен, историко – документалният, към който също се отнася с нужната сериозност,икономическият – в „Изкуплението“ читателят ще открие критичен и вещ анализ на плана „Ран – Ът“, култът към България и българския народ, натоварен с особен код и мисия да е надежда за света и атрактивният,към който винаги посяга, щом усети, че трябва да поддържа читателското внимание, през призмата на любовта като емпатия  и опрощение.

Образно казано тя иска в изказа  си да е едновременно на нивото на философите – провиденциалисти  –  от египетските мъдреци и Христос до апостол Павел и Нострадамус, Анселм Александрийски и „Тайната книга на богомилите“, без да забравяме постигнатото от писатели като Антон Дончев и Димитър Недков,на майсторите на хрониките като Симеон Радев или Ерик Ларсън , на финансовите експерти от ранга на Григор Лилов, на непредубедените патриоти като Петър Константинов и на създателите на най – интересните саги у нас  - от Христо Калчев до Александър Томов и Богдан Русев.

Халачева търси и индиректна връзка в своите послания с предишните си книги.

Челият „Осем секунди“ веднага ще открие драмата на другата кризисна и съдбоносна за нас година, каквато беше 1997 – а…

Благомира Халачева притежава не само писателска култура , но и усет за важните теми, герои и проблеми, които разработва с рядка упоритост, всеотдайност и трудолюбие.

В трилогията  умело разкрива описаната епоха – първите три най – важни години от прехода ни – 1990 – 1992 г., както 1997 г. в „Осем секунди“ (2021), които в пълния смисъл на думата определиха развитието на България по този уродлив модел, по който съществува  и досега, а и в бъдеще, като процес, разгръщащ се пред очите ни като на филмова лента – седмица по седмица, месец след месец, в рамките на една година.

Това е примамлив и труден модел за следване, който е подвластен само на големите майстори – Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“ (1911 – 1935) или  Ерик Ларсън, който във „Величие и низост“ от 2020 г. проследи сблъсъка между Германия и Великобритания ден по ден и месец след месец в рамките на една календарна година – може би най – трудната в историята на Британия – май 1940 – май 1941 г.

Аз също съм писал важен очерк за 1992 г. – „Между надеждата и безвремието – 1992 г.“ и знам много добре какво е значението на тази година за страната ни.

Тогава тя имаше някакъв  шанс да се измъкне безболезнено от своето минало и да тръгне уверено по пътя на европейското си развитие, а вместо това потъна в блатото на олигархическо -. мутренския и уродлив капитализъм, който бавно и неотклонно я превърна в кретаща и тресяща се от перманентни кризи държава.

Затова имам сантиментално пристрастие към онова време , пресъздадено ярко, обхватно и завладяващо от Халачева.

Заедно с политическите стълкновения, игрите на борсата и в банковата система, трупането на капитали и експериментите с  държавата, разслоението и обедняването на основната част от населението, тогава хората все още се надяваха на по – добър живот,бяха, както и сега, в плен на страсти, илюзии и мечти, търсеха пътя към истината и справедливостта.

Точно този аспект присъства и в романа „Изкуплението“, най – вече в съдбата на главните героини – Маги и Наталия – двете страни на медала, светлата и тъмната страна на живота, съперничките, които все пак намират сили да се помирят и заработят заедно,  образуващи и интимния четириъгълник с Петър Радованов и доктор Тони Георгиев.

Любопитно и логично двете изминават сходен етап на развитие, достигайки до вярата и Бога.

При Мария Магдалена това е все пак прозрение, докато при Наталия е по – скоро изкупление.

И двете надмогват капаните и съблазните на консумативното общество,търсейки брод към личното си спасение и промяна към по – добро и към живот не в лъжа и преследване на материалните интереси.

Интересно развитие получават и детските образи в сагата – Гергана е все още в младенческа възраст като  плод на любовта на Маги и Тони, докато Мишо и Ксения все повече се обвързват, ако и да са 12 годишни, разбирайки че са свързани взаимно.

Съвсем в традициите на подобни саги, чието действие се развива между Париж, Кайро, София и Смолян, развръзката настъпва накрая, въпреки че и в този пункт Халачева ни поднася изненада – Радованов е убит от конкуренти – нали е алтер егото на Илия Павлов, но дали е така, след като малко по – късно Наталия го среща в Египет в обкръжението на уж мъртвия й баща, с когото са членове на могъща тайна  благотворителна организация , направляваща   света…

Какво е това – видение, мечта, сън или поредното пътуване в царството на сенките?

Халачева оставя всеки от нас да си даде отговор и сам да затвори сагата й, защото за нея е било по – важно да акцентира на възкресението на Наталия.

То естествено настъпва след обръщането й към Бога, в манастира „Покров на Пресвета Богородица“, в който Иисус чува молитвите на монахините и спасява живота и душата на страдалката…

По тази причина и ако бях питан за заглавието на романа, с който завършва трилогията, без никакво съмнение посочвам „Изкуплението“.

Удовлетворен съм, че авторката се съгласи с мен.

Вероятно е искала завършващата част като обединително звено да носи наименованието и на трилогията?

Със сагата „Мария Магдалена“ приключва важен етап в развитието на Благомира Халачева.

Писана преди повече от 30 години, дълго носена, поправяна, допълвана, изменяна, тя най – сетне достига до своя читател.

Създадена по горещите следи на събитията  днес се възприема вече като хроника и равносметка на едно не толкова далечно, но много важно да развитието на страната ни време, написана вдъхновено, амбициозно и с много любов.

Какво предстои в бъдеще?

Среща със следващата й дилогия „Адвокат на съдбата“?

Ново предизвикателство и нова изненада?

Ще изчакаме и ще видим, ще прочетем и ще разберем, а дотогава нека потънем в света на трилогията „Мария Магдалена“…

Уверявам ви, че си заслужава.

Борислав Гърдев

Благомира Халачева, "Изкуплението", 2022, 315 стр., изд."Ням свят", Плевен