„Дяволът не може да                          прости“                                                      и 

               пътят на Николай

                Господинов

                от разказа и                                       повестта към романа

 

Николай Господинов написа роман.И то какъв!

Чета отдавна съвременни прозаици, пиша обстойно за тези, които заслужават.

Някои зложелатели дори твърдят, че съм прекалено хрисим и снизходителен с част от тях, които не заслужават високата оценка, която им давам.

Възможно е! Човек съм, нищо човешко не ми е чуждо, дори и да греша.

Отдавна общувам със  съвременна българска проза, но, Господи, такъв текст досега не ми беше попадал!

Уникален,неповторим, стряскащ и вдъхновяващ.

Роман, който с пълно основание бих нарекъл „Чудната дяволияда на родния ъндърграунд“.Огнена феерия от мистика и реалност, пластична и кинематографична до край.Нашенски впечатляващ магически реализъм.

Разбира се, че съм пристрастен и твърдя това, тъй като познавам творчеството на Господинов.

Зная за постиженията му в разказа - "Бързо преминаващи влакове", "Хотнишка история", "Талант", "Хулиганска сага" и  повестта  - "Денят на чакала" и "Архангеловден".

Всъщност "Дяволът не може да прости" е преработка на краткия му роман, а всъщност повест ,"Архангеловден".

Господинов е роден талант в прозата.Той пише уверено, цветисто, увлекателно и старателно.Обича да шлайфа разказа като стар ювелир, да му придаде блясък, лекота,динамика , целеустременост и необходимите философски внушения.

Челият и познаващият натюрела му ще открие веднага кои са неговите  учители - от философите Бердяев, а от прозаиците Хашек, Храбъл,Джоузеф Хелър,Маркес, Гогол, Булгаков, Георги Райчев, без да забравяме и киномайсторите - Куентин Тарантино, Робърт Родригес и Емир Кустурица.

Дори ми се струва, че след "Черна котка, бял котарак"(1998) Кустурица би заснел прекрасен филм по "Дяволът не може да прости".

Господинов познава в детайли, обича и проникновено пресъздава света  и хората , живеещи в централна северна България - плодородната търновска долина и градовете в нея - от Сухиндол и Дебелец до Павликени, Полски Тръмбеш, Горна Оряховица, който силно не долюбва , и Велико Търново.

В центъра на неговия свят е, разбира се, Хотница, неговото Макондо, чиято история и легенди той познава в детайли.

"Дяволът не може да прости" е и страшна приказка с хепи енд, и съкровен поглед към един отмиращ вече свят, и пътуване с влакче на ужасите в прегръдката на самодиви , върколаци, вампири, говорещи кучета и верни  котараци, и весела панаирджийска, шумна, гласовита и пъстроцветна сага за една колкото мачкана, толкова и витална България, която въпреки всички гадости, които й е поднесъл животът, продължава да устоява и съществува, надмогвайки страдания, илюзии и стаени надежди.

Романът те кара да плачеш, и след това да се усмихваш, да проклинаш Съдбата и да знаеш, че зад ъгъла те чака Изненадата, другото име на Доброто.

Да четеш в захлас, срещайки поредните изненади и да тръпнеш  как ще завърши тази толкова сладкодумно разказана, но и толкова преплетена история, в която съдбата на всеки персонаж е важна - при това не само на основно определящите - Екатерина Хотнишка, закрилницата на своите родственици -  преводача Марин Марков и Евгени Генчев Сладкия, които с много усилия вкарват в сухиндолската шахта побеснелия вампир и паднал ангел Дългокосия, два пъти умиращият и възкръсващ музикант Атанас Дахалиев, превъплътеният архангел Михаил -  Ниското Мити, но и полицаят Христо Дочев,станал впоследствие свещеник, опитният  и хитър кръчмар Киро Боата  или отец Алекси Алексиев...Който все пак си намира попадия и пише трактат "За вярата", спирайки с пиянството, хубавата Грета умира, но Евгени Генчев се събира с Петрослава Алтънова, докато аптекарят - коцкар Иван Делян става баща на три момичета, които му ражда книжарката Антоанета, а Петър Смокито удря за втори път шестица от "Тото 2", за да докаже на всички, че животът въпреки всичко  продължава... 

Като от шарен бабин скрин изскачат чешити с техните невероятни и страховити  истории, които ни повличат във вихрушката на своите странствания и приключения, оставяйки ни без дъх.

Романът ухае на чернозем, на шарен живот, на страстни и впечатляващи натури, криещи старателно своите тайни и страхове, копнежи и мечти.

Той е енциклопедичен компендиум от натрупан опит, детски спомени и креативни амбиции.

В него се откриват и краеведски находки, етнография, история, мистика, митология и теология, вплетени майсторски с цел обслужване на сюжета и на търсените идейно - смислови внушения.

Ако и да е затворен в търновската равнина, той има национално значение с универсални внушения.

Прочитайки го, осъзнаваме, че общуваме с оформен и изграден писател, със зрял майстор, който, ако и да е бил и учител, и университетски преподавател, не изсушава повествованието с наукообразни и трудно смилаеми фрази, с ненужни обобщения и дразнещи метафори, а уверено и като истински демиург държи ръка на пулса на сюжета и вещо гради стегнат и впечатляващ разказ, оставил ни в напрежение до последната си страница.

Написан вдъхновено и с много любов и старание "Дяволът не може да прости" е сред най - свежите и стойностни явления в съвременната ни белетристика и ще бъда удовлетворен, ако наистина намери отговорен  издател, за да получи очакваната и нужна за него разгласа и популярност.

Искрено се надявам и това чудо да се случи.

Романът и Господинов го заслужават.

Защото е и един изпълнена мечта.

През далечната 1991 г. на стълбите пред търновския театър "Константин Кисимов" Господинов ми каза - "Да знаеш, ще напиша роман, в който ще възпея по странен начин нашия  търновски край!"

32 години по - късно заканата му е вече реализирана...

Борислав Гърдев