Момичето, осмелило се
да пита
:“Защо?“
През 1983 г. Барбра Страйзънд е вече суперзвезда.
На Бродуей е спечелила овациите на критици и фенове за
участието си в „Смешното момиче“ (1964),на
Джул Стайн и Боб Мерил, за който мюзикъл има и номинация за „Тони“, през 1965
г. участва в прочутото тв шоу „Името ми е Барбра“ на SBS, издава албуми, които се радват на
голям успех, съизмерим с този на „Бийтълс“ и Елвис Пресли – „Албумът на Барбра
Стрейзънд“ (1963), „Такива, каквито бяхме“ (1973), „Роди се звезда“ (1976), а в киното още с дебюта си като Фани Брайс в „Смешното момиче“
(1968) на Уйлям Уалър печели „Оскар“ за
главна женска роля, поделен с великата Катрин Хепбърн, играеща Елеонора
Аквитанска в „Лъвът през зимата“ на Антъни Харви.
Ще получи и още един „Оскар“ през 1976 г. като автор на оригинална песен за
„Вечно зелена“ от филма на Франк Пиърсън „Роди се звезда“.Ще участва и в други
знаменити постановки като „Такива, каквито бяхме“ 1973 на Сидни Полак, както и
в собствените си филми „Принцът на приливите“ (1991) и „Огледало с две лица“ (1996).
Преди това обаче трябва да направи дебюта си като
кинорежисьор.
Това става именно през 1983 г.
Тя избира да филмира разказа на класика Айзък Башевис Сингър
„Йентъл, момчето от Йешива“.
Противно на очакванията са необходими години, докато
проектът бъде реализиран.
Първоначално Стрейзанд обмисля снимането му още през 1968,
но трябва да минат цели 15 години , докато мечтата стане факт.
Дали тогава тя не си е задавала въпроса, мото на бъдещия й
филм – „Във времена, когато светът на учението принадлежеше само на мъжете,
живяло едно момиче, което се осмелило да попита :“Защо?“
Така или иначе като упорит и амбициозен човек, тя все пак
доживява да ръководи екип на снимачната площадка – при това като пълен автор –
сценарист, заедно с Джак Розентал, продуцент, постановчик, изпълнител на
главната роля и на песните, написани с много любов и вдъхновение от Мишел
Льогран.
А и самата история, която , облягайки се на класика Сингър
разказва , е показателна и актуална.
Все пак става дума за женската еманципация, за желанието на
една млада девойка да се образова, пък дори и в еврейско религиозно училище, да
бъде на ниво със своите връстници, да се харесва…
И именно тук е проблемът за Йентъл – за да може да учи тя се
преоблича като момче, слага и очила – как да не се сети човек за току - що
пожъналия шумен успех опус на Сидни Полак „Тутси“ (1982), зубри усилено, но неизбежно се сблъсква и с неприятни проблеми
– трябва да спи в едно легло с човека, когото обича Авигдор – Манди Патинкин,
но не може да се къпе с него в реката, налага се да е свидетел на неговите любовни
похождения с Хадас – Ейми Ървинг, която
ще му бъде жена…
А Хадес е добра приятелка и на Йентъл!
В един момент маскарадът просто трябва да приключи.
Йентъл признава на Авигдор , че е момиче, дори си съблича
ризата пред него…
Той е меко казано поразен.Предлага й брак, да избягат в друг
град.
Йентъл го разубеждава – това противоречи на повелите на
Талмуда, а изходът е един – раздяла.
Финалът е наистина сърцераздирателен – на кораба „Москва“ –
действието се развива в Източна Европа, тоест Русия през 1904 г., Йентъл пее
прекрасна песен, в която излива чувствата си, споделяйки с баща си, че лети, на
фона на бавно отдалечаващия се от погледа ни параход…
Ако трябва да сме по – точни - това е всъщност мюзикъл, заснет с много вкус
и емпатия от Дейвид Уоткин, операторът на Дзефирели за „Исус от Назарет“ (1977) и „Хамлет“ (1990), като самата Стрейзанд , заедно с художника Рой Уолкър възстановява
с много финес и желание за автентичност една отминала епоха, толкова
сполучливо, че веднага отгатваме натрупания опит от работата й с Уайлър по
„Смешното момиче“ (1968) и сценографката му Джийн
Калахан.
Страйзънд се справя блестящо с поставената си амбициозна
задача – демонстрира впечатляваща увереност в режисурата, направлявайки умело
Ейми Ървинг и Манди Патинкин и драматургията, на ниво е като продуцент и
актриса, а като певица демонстрира зашеметяваща класа.
Въпреки мелодраматичния си уклон, „Йентъл“ си остава
емоционално подплатена драма, реализирана с много ентусиазъм и замах.
Закономерно филмът е сред фаворитите при раздаването на
наградите „Оскар“, но от пет номинации печели само една – за музика на оригинална
песен на Мишел Льогран.
Малшанс е , че независимо че премиерата му в САЩ е на 6
януари 1984 г.той попада в жестока конкуренция с два прекрасни филма – „Фани и
Александър“ на Ингмар Бергман и „Време
за нежност“ на Джеймс Брукс, които и всъщност получават основните отличия…
Днес обаче „Йентъл“ се гледа все така с желание и наслада,
припомняйки ни какъв универсален талант стои зад неговото създаване.
Борислав Гърдев
Филмът може да се гледа на kinoflux.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар