За правото на избор,      приятелството и нещата от живота

 

Следя творческото му развитие от 1988 г., когато в Габрово , на фестивала на комедийния филм, се скъсах от смях на неговите „Жени на прага на нервна криза“.

Запомних името му – Педро Алмодовар, което ми стана особено скъпо след като гледах  - „Ела, завържи ме!“, 1989,„Всичко за майка ми“, 1999 и „Говори с нея“, 2002, „Завръщане“, 2006.

Този надарен и талантлив автор  си разбираше от занаята, черпеше сюжети от своя живот, но ги превръщаше във вълнуващи, смислени и разтърсващи истории с винаги много силни женски персонажи, в които по традиция се превъплъщаваха най – добрите и най – красивите актриси на испанското кино – Сесилия Рот, Пенелопе Крус, Виктория Абрил,Кармен Маура.

С Алмодовар изгря звездата и на Антонио Бандерас и преди да стане явление  в американското и световното кино, той бе трайно обвързан със знаменития постановчик точно след успеха на „Жени на прага на нервна криза“ от 1988 г.

Естествено, не всичко, създадено от Алмодовар ми е харесвало и ме е впечатлявало – „Хулиета“ от 2016 не можа да ме привлече напълно, допадна ми  много най – вече заради топлата автобиографична история "Болка и величие“ от 2019 г., но късометражното упражнение „Странен начин на живот“ от 2023 г. направо ме шокира.

По принцип съм широко скроен, но точно в уестърн да гледам мъжка любов и голия задник на Итън Хоук ми дойде в повече…

Отделно горестно се зачудих как биха приели творението на Алмодовар Джон Уейн, Гари Купър или Чарлс Бронсън…

За „Съседната стая“ ,2024, четох предимно суперлативи и адмиративни ревюта.

Гледах филма с голямо желание и внимание.

Обран, филигранен, с майсторски поднесена интрига.

Силна и стойностна психологическа драма,заснета великолепно от Едуард Грау  ( „Извън играта“, 2020) по романа на Ингрид Нунес,прекрасна актьорска игра – на Тилда Суинтън – Марта, Джулиан Мур – Ингрид, Джон Тортуро –Деймиън и Алесандро Нивола – разследващият полицай…

На моменти ми се струваше, че с темата – за евтаназията и за правото на човек сам да избере кога да сложи край на живота си, за сложните отношения между поколенията – образно казано това на Виетнам и днешното – лутащо се между  гафовете  на неолиберализма и каноните на консерватизма, Алмодовар е наметнал плаща на мъдрец – сърцевед и води разказа към разтърсващ финал, напомнящ най – добрите образци на Бергман от рода на „Есенна соната“ от 1978 или на Уди Алън  - „Хана и нейните сестри“, 1986, „Съпрузи и съпруги“, 1992, „Син жасмин“, 2013…

И все пак…

„Съседната стая“ е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта, но самият филм не достига дълбочината , необходима при разглеждането на толкова сериозна и значима тема.

Прекалено бързо и лесно Марта решава да напусне този свят в разкошна вила извън Ню Йорк, а още по – ентусиазирано най – добрата й приятелка Ингрид се съгласява да участва в нейното ритуално самоубийство с хапче, купено нелегално от тъмната мрежа…

Двете водещи актриси са наистина зашеметяващи и все пак  Тилда Суинтън прекалено натрапчиво напомня ходещ мъртвец, Джулиан Мур е неизменната самарянка, а Джон Тортуро – досадният интелектуалец, ползван  пълноценно от двете приятелки – военен кореспондент и писателка, вълнуващ се повече от климатичните промени и бъдещето на света отколкото от засягащата го и него човешка драма…

Визуално филмът е безупречен, но дългите обстоятелствени диалози – особено разпита на Ингрид от полицая – религиозен фанатик, се оказват нефуннкционални  и дори дразнещи вкуса на изтънчените фенове на подобни драматични сюжети.

И се оказа, че „Съседната стая“ е прекрасен филм, дело на велик режисьор, който обаче за пореден път не успя да ме впечатли емоционално в достатъчна степен.

Борислав Гърдев

„Съседната стая“, 2024, сц. съвместно с Ингрид Нунес и реж. Педро Алмодовар, 107 мин., производство и разпространение  „Пате“,„Уорнър брадърс“, втори негов филм на английски език