Тимур и неговата команда

 Тимур и неговата команда

 

 

Тимур Бекмамбетов

Facebook Twitter 

БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Носи името на завоевател, а е роден в казахтанския град Атърау. Идва на този свят на 25 юни 1961 г, но рано разбира, че в дълбоката тогавашна съветска провинция няма бъдеще. 19-годишен пристига в Ташкент и завършва Узбекистанския театрално-художествен институт като сценограф през 1987 г.Усвоява занаята в ташкентския театър „Илхом“ и след това поема към Москва.

Знаем онази знаменита фраза от 1941 година – „Голяма е Русия, а зад нас е Москва!“, но тя в пълна степен е съдбоносна за Тимур.

Ако иска да се утвърди в киното трябва да пробие в Москва. Холивуд тогава е далечна и недостижима мечта. Но как да пробиеш в многомилионната и разноезична столица в онези години, когато перестройката се превръща в катастройка и на всяка крачка се сблъскваш с уродливото лице на настъпващия руски див капитализъм?

Какво изкуство, какво кино, какви пет рубли?

Като трябват рубли и долари ще се адаптира към пазара и ще снима рекламни клипове. При това първо за банка „Кредит – Москва“ през 1989 г.,а след това за най-прочутата тогава - и вече несъществуваща - руска банка – „Империал“.

Пет години между  - 1992 и 1997 г.ще снима реклами за нея, 20 на брой. Ще кажете, но това не е изкуство, а продажба на таланта в служба на Мамона! Гледайте рекламните ролки и ще се убедите, че не сте прави.

Ще видите, че те са заснети с вкус, ентусиазъм, щипка хумор и богато въображение –  просто вижте „Световната история от банка „Империал“. На мен най-много ми хареса фрагментът „Александър Македонски“.

Тимур Бекмамбетов трупа опит, имидж, авторитет, става популярно име и може да се изхранва безпроблемно.

А това не е никак малко за тогава.

Освен това разбира къде е силната му страна като постановчик – в кратката форма – клипа, новелата, сборника от комедийни новели.

Точно в тази област ще се утвърди най-пълноценно и ще реализира серия от успешни проекти – припомням музикалните клипове на Чичерина – „Ту-ла-ла“ и „Жега“ от 2000 г., „ГАЗ – руските машини“ (2002),поредицата от седем филма, които всъщност са комедийни алманаси – „Елхички“ – 2010 – 2018, от които той е режисьор на част от филмите от 2010, 2014, 2016 и 2018, който е и най – съкровен и емоционално въздействащ, клипът на „Линкин парк“ „Безсилен“ от 2012 г.,“1968  Digital“, съвместен проект с Михаил Зигар от 2018 г., за да стигнем до проникновеното изпълнение на Тил Линдеман на „Любим град“ от 2021 г.

Уточнявам, че е необходимо разграничение – в едната посока за игрални и документален филм, а в другата клипове – основно  на песни, подсилващи въздействието на съответния художествен проект – „Ейбрахам Линкълн: Ловец на вампири“(2012) или „Девятаев“(2021), но всеки от тях е заснет с любов и високо творческо майсторство.

Бекмамбетов е синоним на качествено комерсиално кино, но той започва устремно и смело с два изключително силно и честно направени филми, които го утвърждават като надежден професионалист, но и му създават големи проблеми.

В началото е „Пешаварски валс“ (1994) с Олег Чернишов и Виктор Вербицки, суров и безкомпромисен поглед към войната в Афганистан и битката за Бадабер, в която човешкият живот не струва и копейка, съветските войници подлудяват в укритията, а за капак – свои бомбардират свои!

Филмът е добре приет, награден в Карлови Вари и Сочи, но по признанието на Бекмамбетов – „Какво от това, бе гледан от малко зрители и не донесе печалба!“

Още по-големи неприятности има с осемсерийния филм, заснет по поръчка на канал РТР „Нашите 90-те“ с Александър Баргман и Каролина Кубринская – нелицеприятен поглед към градящия се див капитализъм в Русия, на чийто фон младото поколение се опитва по-скоро да оцелява, отколкото да е щастливо.

Сега сериалът се смята за модерна класика, хвали се и се анализира, но по Елциново време не е допуснат на екран и му е разрешена утешителна новогодишна премиера на 1 януари 2000 година – точно когато Путин поема властта от болния си предшественик…

Вероятно тогава и настъпва преломът у Бекмамбетов.

Подобно на Джордж Лукас и той разбира, че за да успее не трябва да снима социално-критични филми, а да се насочи към красиво изпипаните приказки за широката публика.

Своебразната загрявка в тази насока се явява историческата псевдодрама „Арена“(2001) с Карен Макдугъл,Лиза Дерган и Олга Сутулова.

Тя е снимана с пари на Роджър Корман и е ясно, че друго освен натуралистично пресъздадени гладиаторски схватки с полуголи жени няма да има.

Куриозното е, че действието се развива по нашите земи – в Дорусторум – днешна Силистра, което не ни кара да се чувстваме горди, а единствената утеха за постановчика е, че Корман се съгласява да премонтира и озвучи на английски език дебютния му филм и под заглавие „Бягство от Афганистан“ да го пусне на екран през 2002 г., като е съвсем естествено ролята на журналиста Чарли Палмър – иначе второстепенен персонаж в оригинала – да е свързана отново от Бари Кършнър като главна.

Сега е лесно да критикуваме режисьора, че е приел подобна стратегия, която от днешна гледна точка опетнява репутацията му.

Но това е все пак трупане на актив, защото нека не се лъжем, без „Арена“ едва ли би получил шанс да заснеме „Бен Хур“ през 2016 г. – неговият  опус магнум в областта на  историческата суперпродукция с участието на Джак Хюстън, Родриго Санторо и Морган Фрийман!

Любопитното е, че след излизането на видеопазара на  „Бягство от Афганистан“ настъпва най-плодотворния период в творческото развитие на Тимур Бекмамбетов.

Последователно реализира „Нощна стража“ (2004), „Дневна стража“ (2006),“Ирония на съдбата – Продължение“ (2007), Неуловим“ (2008), „Елхички“ (2010), „Ейбрахам Линкълн : Ловецът на вампири“ (2012), „Елхички 1914“ (2014) ,„Бен Хур“ (2016), „Елхички 5“ (2016)и „Елхички последни“ (2018).

Пре3 2020г.пуска новогодишната комедия “Играчът” с Гоша Куценко и Мария Шукшина,модернизирана и дигитализирана версия на известния кратък роман на Достоевски, издържана в бравурно - оптимистичен вариант.

Рядко успешна и дълга серия от хитове, с които категорично се утвърждава сред най-изявените и успешни руски постановчици, съумял да направи и прилична кариера в Холивуд!

Естествено, за да стигнеш до Меката на киното първо трябва да успееш в къщи с двете прекрасни фентъзита „Нощна стража“ (Без да забравяме пародията „Нощен базар“ от 2005 г.!) и „Дневна стража“, в които работи с Константин Хабенски, Владимир Меншов, Алексей Чадов, Валерий Золотухин и Юрий Куценко, да имаш куража да направиш продължение на филма, с който руснаците традиционно посрещат всяка нова година и да го напълниш с любими актьори като Сергей Безруков, Константин Хабенски, Елисавета Боярска, Андрей Мяхков, Барбара Брилска, Валентина Телизина и Юрий Яковлев, да изцедиш до края, но и да знаеш кога да спреш – златоносната жила на новогодишните алманаси „Елхички“ с Александър Домогаров, Александър Головин, Юрий Куценко и Иван Ургант плюс дежурния задкадров глас на неизменния Константин Хабенски и да стигнеш накрая до Холивуд!

Да имаш вече собствена фирма от 1994 г., която естествено се казва „Базелевс“, да се чувстваш император на руското кино с три брака и серия от успешни удари и като продуцент – с над 50 заглавия - припомням само „Черната мълния“ (2009), „Въртели“ (2011), „Хардкор“ (2015), “Времето на първите“ (2017), „1968 Digital“ (2018) и да добиеш самочувствието да снимаш екшън – трилър от класата на „Неуловим“ (2008) с Джеймс Макавой, Морган Фрийман, Анжелина Джоли, Терънс Стамп, Томас Кречман и Константин Хабенски, получил две номинации за „Оскар“, “Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири“ (2012) с Бенжамин Уолкър и Доминик Купър, рисковано хорър екшън начинание, в което представяш в меко казано необичайна светлина една от иконите на американската политическа история и стигнеш до римейка на класиката на Уйлям Уайлър „Бен Хур“ (1959) – много смелост се изисква за това – с Джак Хюстън и Морган Фрийман от 2016 г.

И да живееш в бившия дом на Уолт Дисни, когато пребиваваш в Л.А.

Какъв лъвски скок към осъществяване на американската мечта!

Бекмамбетов не робува на клишета, от него могат да се очакват не само приказки, но и смислени и аналитични творби, осмислящи проблемите на актуалното ни настояще.

Доказа го с „Профил“ (2018) с Валейн Кейн, Морган Уоткинс, Кристин Адамс и Кей Уотсън, разказващ смразяващо достоверната история на британската журналистка Ейми – Валейн Кейн, която под прикритие прониква в онлайн пропагандните канали на „Ислямска държава“, за да бъде впоследствие засмукана от нейния вербовчик, творбата, ако и да се хареса още при премиерното си представяне на Берлинале`2018 трябваше благоразумно да изчака три години, за да получи нормално разпространение по кината, тв и другите познати платформи…

Тимур Бекмамбетов отдавна се готви да направи качествен и завладяващ патриотичен филм, посветен на герой от Отечествената война.

Така че появата на „Девятаев“ (2021) е логична и очаквана.

Английското му заглавие „Бягство от ада“ – световен разпространител е „Колумбия“ - е също  точно попадение, тъй като независимо, че се базира на реални факти и събития и на мемоарите на  действително съществувал герой Михаил Девятаев, филмът е преди всичко художествено произведение.

В него е вкарана допълнителна сюжетна линия с предателя Николай Ларин – Павел Чинарьов, необходима, за да разкрие каква би била съдбата на самия Девятаев, ако не се бе решил на своя подвиг.

Девятаев е класен летец, но самолетът му е ударен на 13 юли 1944 г.

Той попада в плен  и е въдворен в концлагера Заксеунхаузен, а след неуспешен опит за бягство е преместен на немския остров Уездом в Балтийско море.

На него се намира свръхсекретния полигон Пенемюнде, където се извършват изпитанията с ракетите Фау1 и Фау2, за които се смята, че ще преобърнат хода на Втората световна война.

Не забравяме, че на 13 юни 1944 г. германците подлагат на бомбардировка Лондон именно с Фау1.

Девятаев крои нов дързък план за бягство, какъвто въображението ни не може да допусне.

Той не се примирява с ужасните условия на живот в концлагера, избягва припознаването си от врага и с помощта на група затворници успява да избяга с немски самолет, в чиято кабина се намират разработките на Фау.

Бягството и след това въздушния двубой с Ларин са сред най-впечатляващите и зашеметяващите във филма.

Има зрители, които смятат тази постановка на Бекмамбетов и Сергей Трофимов за по-добра от „Мидуей“ (1975) на Джак Смайт  и „Пърл Харбър“(2001) на Майкъл Бей!

Групата на Девятаев успява да се измъкне от плен, той успешно приземява самолета с минимални щети и попада при своите.

И тук започва интересното…

Девятаев доставя на властите немските разработки, с които след повече от десетилетие Съветският съюз ще изведе в орбита първия изкуствен спътник на земята, но героят няма да подмине разпитите от органите на НКГБ - КГБ – МВД.При това цели 12 години!

Обикновени граждани ще го ругаят, че незаслужено е тачен, след като е бил в плен, маршрутът на придвижване на семейството му ще бъде следен, докато палачинката се преобръща след като Хрушчов поема цялата власт на 29 юни  1957 г., а Девятаев с фамилията си щастливо плава с „Ракета“, радвайки се на така дълго чаканата реабилитация и получаването на званието герой на Съветския съюз!

Бекмамбетов с подкрепата на Трофимов създава зрелищен и ярко патриотичен филм, без изкривяване на историческата правда, ненужно дразнещ психологизъм и омръзнало ни идеологическо обременяване.

При това от гледна точка на младежката аудитория, държаща основно на динамиката, като достоен съответник на „Т – 34“ (2018) на Алексей Сидоров, с необходимата носталгична окраска и възможността да се гледа на смартфони.

Стегнат и занимателен, той ни държи в напрежение до последната 118 минута, предизвиква силни емоции, които са подплатени и от добрата актьорска работа на Павел Прилучни – Девятаев, Павел Чинарьов – Ларин и Труе Рифенщайн  - комендантът Бергхоф.

Много ефектен и завладявашщ е и научно - фантастичният трилър “Милосърдие”( 2026)с Крис Прат и Ребека Фъргюсън.

Днес историята на несправедливо обвинения в убийстовто на жена си полицай Крис Рейвън, борещ се за своята репутация, разпитван от красива женска холограма - изкуствеин интелект, изглежда като мрачна фантасмагория, но след 20 години ще бъде самата сурова реалност.

Тимур Бекмамбетов навлиза в най-зрелите си творчески години.Вече и с израелско поданство.

Логично е от него да се очакват нови и умело подплатени екранни предизвикателства, силни заглавия като например „Война на световете“ (2025), любопитни ходове, защото той е в истинския смисъл на думата качественият щемпъл на съвременното руско кино.