Робър де Ниро на 75 години

                         Робърт Де Ниро на 75 години

Един от най – големите и обичани американски актьори на 17 август чества юбилей.

Става на 75 години.

Размишлявайки върху този факт, установявам, че не са малко моите любими актьори , направили кариера пред очите ми, които навлизат в подобна почетна възраст.

Сред тях водещото място безспорно заема де Ниро, носител на две награди „Оскар“ за 1974 и 1980 и на президентския Медал на свободата от 22 ноември 2016 г..

Той се ражда в Ню Йорк, в семейство на художници, които се развеждат през 1945 г.

Де Ниро расте в Града на голямата ябълка и попива културата на многонационалния мегаполис, на съседите, с които се сблъсква всеки ден.

Тези незабравими срещи и спомени ще са му от полза след години, когато застава зад камерата за своя режисьорски дебют „Приказка от Бронкс”(1993).

От малък Робърт зане, че ще стане актьор.

Учи м Американ Уъркшоп и в прочутото Актърс студио при Стела Адлър и Лий Страсбърг.

За киното го открива Брайън де Палма.

С него снима малки роли в „Сватбена вечеринка”(1966) и „Поздравления”(1968).

Първата по – значима роля – на гангстера Лойд Бейкър – ще получи от Роджър Корман в преоткритата впоследствие гангстерска драма „Кървавата мама”(1970).

Джон Хенкок му подпечатва билета към славата със спортната сага „Удряй бавно барабана”(1973), в която създава силния и запомнящ се образ на бейзболиста Брус  Пиърсън.

След това го поема и Мартин Скорсезе за първия си значим филм „Гадни улички”(1973), в който убедително се превъплъщава като Джони Бой.

Остава само Копола да му предложи ролята на младия Вито Корлеоне в „Кръстникът”, част II” (1974), да получи „Оскар” за поддържаща мъжка роля, да завалят сравненията с Марлон Брандо и да потече потока от предложения за нови роли, при още по – известни и амбициозни постановчици.

Де Ниро внимателно подбира ролите си през 70 – те и 80 – те години на миналия век.

Всеядността му ще се прояви чак в края на  90 – те, той разчита на трайни контакти с най – изявените американски и европейски постановчици и затова кариерата му бележи непрестанен възход.

Със Скорсезе двамата правят 12 филма ( броя и озвучаването на анимационната приказка „История с акули”, 2004 на Вики Дженсън, както и рекламния „Прослушването“, 2015 и късометражния "вечеря с Дон", 2016).

Твърдя уверено, че именно под неговата палка де Ниро израства като голям актьор, майстор на превъплъщението, което след това той изкусно експлоатира до безкрай в поредица от по – скромни  филми, в които наистина ни оттегчава с характерните си мимики и жестове и с позьорско пласираното си артикулиране пред камерата.

Чрез Скорсезе той печели „Оскар” за главна мъжка роля за „Разяреният бик” през 1980 г., в който създава незабравимия образ на боксьора Джейк Ла Мота, навлиза в света на комичното в „Краля на комедията”(1983) като Рупърт Пъмпкин, научава се да свири на саксофон като Джими Дойл в разточителната музикална драма „Ню Йорк, Ню Йорк”(1977) , прави съкровения извод, че Ню Йорк е огромен кенеф в култовата драма „Шофьор на такси”(1976) като Травис Бийкъл и доказва, че е незаменим за гангстерските драми като Сам Ротстейн в „Казино“(1995) и Франк Шиър в „Ирландецът“ (2018).

Де Ниро има шанса да работи с Елия Казан в „Последният магнат”(1976) по романа на Фицжералд, изграждайки внушителния образ на продуцента Мънроу Стар, да създаде паметник на италианската поземлена аристокрация като Алфредо Берлингиери в легендарната сага на Бернардо Бертолучи „Двадесети век”(1976) и като Майкъл Вронски да защити своята гледна точка за виетнамската трагедия в прочутата драма на Майкъл Чимино „Ловецът на елени”(1978).

През 80 – те години на миналия век той създава монументална и незабравима интерпретация на Дейвид Ааронсън в прочутата гангстерска епопея на Серджо Леоне „Имало едно време в Америка”(1983), както и на покаялия се католически свещеник Родриго Мендоса в друга незабравима драма на Ролан Джофе „Мисията”(1986), в изключителния дует с Джеръми Айрънс – отец Габриел.

Оттогава датира и увлечението да се снима в епизодични роли в иначе  качествени филми като „Бразилия”(1985) на Тери Гилиам, Недосегаемите”(1987) на де Палма, в който блясва като неподражаемия Ал Капоне, „Ангелско сърце”(1987) на Алън Паркър, Среднощно препускане”(1988) на Мартин Брест, „Големите надежди“ (1998) на Алфонсо Куарон.

Експериментира отново в комедията в  „Ние не сме ангели”(1989) на Нийл Джордан и мелодрамата – „Да се влюбиш”(1984) на Улу Кросбърг, с когото си сътрудиничи още от „Признания”(1981) и „Станли и Айрис”(1989) на Мартин Рит.

90 – те години започват ударно и са много плодотворни в неговата кариера.

Прави дебюта си като постановчик през 1993 с „Приказка от Бронкс”, продължава сътрудничеството си при Скорсезе в „Добри момчета”(1990), „Нос страх”(1991) и „Казино”(1995), създава култов дует с Ал Пачино в „Жега”(1995) на Майкъл Ман, отново мери сили с комедията и сатирата в „Бясното куче и Глория”(1993) на Джон Макнотън и „Фенът”(1996) на Тони Скот.

Подпомага като отец Боби амбициозният проект на Бари Левинсън „Спящите”(1996) и като Мой Тилдън Джеймс Манголд за проблемната драма „Град на ченгета”(1997), облича престилката на доктор Уоли в „Стаята на Марвин”(1997) на Джери Закс, потъва в света на аутуистите в гениалната си изява на Леонард Лоу в шедьовъра на Пени Маршал „Пробуждане”(1990), снима с Алфонсо Куарон осъвременена версия на „Големите надежди”(1998), поглежда към комерсиалното кино с „Ронин”(1998) на Джон Франкънхаймър и успява да работи в два от култовите опуси на десетилетието „Да разлаем кучетата”(1997) на Бари Левинсън като Конрад Брийн, сатира, предусетила инвазията на НАТО в Косово и най – вече „Джаки Браун”(1997) на Тарантино, в който създава знаковия образ на Луис Гара.

В края на десетилетието го поема Харолд Реймис за ролята на смехотворния гангстер Пол Види в „Анализирай това”(1999).

Филмът се радва на голям успех, публиката харесва и дуета му с Били Кристъл – д – р Бен Собъл, след което  настъпва милениума и де Ниро просто се развихря.

Започва да приема всякакви предложения – от 3 през 2000 до  6 през 2013 г и 5 през 2015 г.

Снима се и в незначителни продукции, в непълноценни роли, в продължения на касови хитове, което му  носи  някакво удовлетворение, най – вече при  попълването на банковата му сметка.

През 2000 г.Джей Роуч го поема като бившият функционер от ЦРУ Джак Бърнс за „Запознай ме с нашите”.

Филмът има още две продължения, които са значително по – слаби от оригинала, но затова пък  успешни във финансово отношение – „Запознай ме с вашите”(2004) и „Запознай ме с малките”(2010).

Идва ред и на другото продължение – „Анализирай онова”(2002) на Харолд Реймис.

А също и лавина от заглавия, сред които само маркирам по - запомнящите се – „Мъже на честта”(2000) на Джордж Тилман, „15 минути” (2001) Джон Херцфелд, „Прецакването”(2001) на Франк Оз, „Криеница”(2005) на Джон Полсън, „Праведно убийство”(2008) на Джон Авнет с втория не толкова успешен дует с Ал Пачино , „Всички се смяха”(2009) на Кърк Джоунс.

През новия век де Ниро игра и в приказка – като капитан Шекспир в „Звезден прах”(2007) на Матю Вон, беше перуански архиепископ в „Мостът на река  Сен Луис”(2004) на Мери Макгукиън и ни измъчи с комедийните си изяви в „Шоуто започва”(2002) на Том Дей , „Запознай се с вашите” (2004) на Джей Роуч, „Ох, на дядо!“ (2016) на Дан Мейзър, с който стигна „дъното на варела“, преди да докаже, че може да бъде и нормален комик в „Комедиантът“ (2017) на Тейлър Хакфорд, в който спечели овациите ни като застаряващата бивша тв звезда Джаки Бърк и най – вече като дядо Ед във „Война с дядо“ (2019) на Тим Хил. .

Годините, които оценявам като не особени успешно за звездата, все пак му предоставиха и няколко възможности за върхови изяви.

Откроявам „Град край морето”(2002) на Майкъл - Кейтън Джоунс, където блесна като лейтенант Винсънт Ла Марка, вторият му много амбициозен и прецизно заснет режисьорски филм „Добрият пастир”(2006), в който бе неподражаемият генерал от ЦРУ Бил Съливан, сатирата на холивудските нрави, дело на Бари Левинсън „Какво се случи”(2008), както и трите му добри превъплъщения от 2010 г. в „Мачете” на Робърт Родригес, „Стоун” на Джон Къран и  „Запознай ме с малките”, където под палката на Пол Уайц отново жестикулира като Джак Бърнс.

В последно време де Ниро е все така напорист и всеотдаен в работата си.

Джовани Веронези го преоткри за комедията с „Уроци по любов”(2011), Гари Маршал му предложи прекрасна епизодична роля на Стан Харис в „Новогодишна нощ”(2011), а в „Елитни убийци”(2011) на Гари Маккендри бе неузнаваемият Хънтър, замесен в мрежата на международния тероризъм.

2012 поднесе нови интересни предизвикателства за де Ниро – в „Червени светлини” на Родриго Кортес ни изненада като шарлатанина – прорицател Саймън Силвър, в „Извънслужебна работа” на Джеси Тереро блесна като мафиотския бос Джо Сарконе, в „Да бъдеш Флинт” на Пол Уайц се върна към света на „Пробуждане”, а в „Наръчник на оптимиста” на Дейвид О. Ръсел като Пат старши напомни за най – добрите си времена от 70 – те – 80 – те години на миналия век, когато всяка негова изява се приемаше като събитие и откровение.

Не случайно и заслужено за майсторската си интрепретация получи номинация за „Оскар” за поддържаща мъжка роля.

Идват следващите  срещи с любимия  актьор – в „Сезон за убийства”(2013) на Марк Стивън Джонсън, за снимките на който де Ниро се отби и в София, партнирайки на Джон Траволта като полковник Бен Форд в драма – микс между „Ловецът на елени”, „Смъртоносен лов”  и „Рамбо”,,,Мотел”(2014) на Дейвид Грович,”Малавита” (2013) на Люк Бесон, „Голямата сватба” (2013) на Джъстин Закман , както и в „Последният пенсионерски запой”(2013) на Джон Търтълтауб , „Америкаснки играч” на Дейвид О.Ръсел и „Бойни старчета”(2013) на Питър Сегал, в който осъществи дългоочаквания си дует със Силвестър Сталоун.

Снима се отново при Дейвид О.Ръсел в „Джой“ (2015),бе на ниво в кримката „Обирът“ (2015) на Скот Ман и особено като пенсионираният стажант Бен в „Обратно в играта“ (2015) на Нанси Майърс, за да се завърне уверено към най – добрите си превъплъщения от миналите десетилетия в „Юмруци от камък“(2016) на Джонатан Якубович – старият треньор Рей Арсъл, „Комедиантът“ (2017) на Тейлър Хакфорд ,  магьосникът на лъжците Бърни Мадоф, откраднал от данъкоплатците 65 милиарда долара по схемата „Понци“ от едноименния тв хит на Бари Левинсън от 2017 г ,съдията Робърт Мюлър в "Събота вечер на живо" (2018)на Грег Скарничи, където демонстрира безспорния си комедиен талант...

В напрегнато очакване сме какъв ще бъде резултатът от поредната му колаборация със Скорсезе в „Ирландецът“…

Робърт де Ниро е работил активно и в театъра, аз още помня с какъв възторг бе

 посрещнато участието му в „Кюба и неговото мъниче”на Бил Харт през 1986 г., как се коментираха изявите му в много успешни реклами за автомобили и бишкоти,неговото  гостуване в "Шоуто на Дейвид Летерман" (2010) и на Алек Болдуин (2018)... 

Навлиза в своята златна възраст, овладял до съвършенство актьорското майсторство и снимайки все така активно и настървено.

Той се е доказал като артист, режисьор и продуцент – организатор на прочутия кинофестивал „Трайбека” на името на неговото ню йоркско киностудио и бизнесмен с верига от ресторанти.

Ще очаквам да е по – прецизен в следващите си изяви, да се опита да се върне към режисурата и най – накрая да седне и да напише своята автобиография.

Защото в нея има какво да разкаже – и за професионалната си реализация, и за контактите си със световни кинознаменитости, и за личния си живот и двата си брака с Даяна Абът и Грейс Хайтауър, която от 17 юни 1997 г.е негова законна съпруга.

С годините ние свикнахме с неговото присъствие на екрана, с образите му на психопати, насилници, комплексари, полицаи, свещеници, мафиотски босове ,магнати, смешници и забавни старци.

С неговата бенка на дясната буза, с прословутите му мимики и топлия му задушевен глас.

Вярвам, че и в бъдеще ще ни понася нови интересни екранни изяви.

Защото той умее да играе  - и още как!

Дайте му само добър сценарий и опитен постановчик и той и от малката поддържаща роля ще направи шедьовър.

Но сякаш все повече ще има нужда от провокации от страна на режисьорите, за да излезе от кожата на познатите си стереотипни изяви – справка татко Пат в „Наръчник на оптимиста” на Дейвид О.Ръсел и получилият инсулт Уолт Кунц в „Мис Съвършенство”(1999) на Джоел Шумахер...

Борислав Гърдев