Поуките на "Южен вятър"

                                                 

          Поуките на "Южен вятър"

Това трябваше да е най - добрият български игрален филм, излязъл през 2018 г.

Но е сръбски, също сред най – силните и със скромно, но съществено родно участие.

„Южен вятър“ е преди всичко рожба на своя създател – сценаристът, режисьорът и продуцентът Милош Аврамович, събрал много силен екип от професионалисти – съмишленици – оператор Иван Костич и композитор Александър Раднелович, с чиято помощ създава забележително и въздействащо филмово произведение.

Чудил съм се често какво не достига на нашите филми , за да са така комплексно ефективни, дори най – стойностните от тях.

При бегла съпоставка с „Южен вятър“ ми става ясно – все още – и това е проблем на драматургията ни – не можем да разказваме непринудено, нетезисно, но непосредствено изкусно.

Да експонираме важните проблеми без публицистичен напън, а на фона на една завладяваща човешка, а в случая, тъй като сме на Балканите – и семейна история, в която сюжетът, характерите, проблематиката да движат интригата и да водят до така нужните обобщения, без да се разчита на клишета и познати прийоми.

„Южен вятър“ е филм за покваряващата сила на корупцията.

Той показва ясно и безхитростно как се правят големите пари в нашите географски ширини – през Турция и България – с крадени западни коли и наркотици, с неизбежния политически чадър и отбор юнаци с патлаци, готови да изпълнят всяка опасна поръчка.

Ще кажете – егати оригиналната история!

Истината е, че тя е поднесена именно като съдбовна човешка преживелица.

 Разкрита  е майсторски, динамично, стегнато.

А най – любопитното е, че сагата става интересна благодарение на една младежка глупост, на ненужен инат.

В Белград, пред един павилион главният герой Петър Мараш – Милош Бикович просто си харесва спрелия пред очите му лъскав  „Мерцедес“ и тъй като е автокрадец от бандата на Царя – Драган Белогърлич, го задига  с намерението да го продаде за  100 000 евро.

Откъде да знае, че колата я кара Христо - Ивайло Захариев, а лъскавото возило е на баща му Димитър Митевски – Христо Шопов, че в него има 30 кг наркотици и те трябва да стигнат до мафиота Гълъб – Небойша Глоговац!

С този смел и безразсъден акт на Мараш се заплита кълбото от стълкновения и конфликти, които превръщат „Южен вятър“ в първокласен екшън, но и в доброкачествена психологическа драма.

Подчертавам отново – това не е шедьовър от ранга на „Ъндърграунд“(1995)на Кустурица, но е великолепно и забавно зрелище, което и развлича, и подтиква към размисъл.

Аз например дълго умувах каква ще бъде развръзката – очаквах наистина Петър Мараш да избяга в Косово.

Вместо това логиката на сценариста  реши друго – след срещата му с инспектора от отдела за борба с наркотиците Ступар – Милош Тимотиевич, той прие да му сътрудничи, да убие Гълъб и да се предаде на властите .

По този начин спаси живота си – срещу затвор от 4 години и измъкна от ареста любимата и бременна от него София – Йована Стоилкович.

Така  сделката обслужва перфектно всички – София получава свобода, злодеят Гълъб, причинил смъртта по особено жесток и варварски начин на нашия нещастник Христо  - Ивайло Захариев – с избодени очи и нарязано гърло! – е застрелян от хитрия Мараш, Ступар става герой, заловил поредната голяма доза наркотици в операция „Южен вятър“, връзката на Ступар с Димитър  е възстановена и точно в деня на погребението на сина му самият Ступар  представя новия играч в схемата.

Разбира се, че това е Царят, кой друг!

Тъй се решават днес конфликтите у нас – всички трябва да са на софрата и вълкът да  е сит, но и агнето да остане цяло…

Напуснах салона с горчива усмивка на лице, но си дадох сметка, че без  да размахва пръст и да чете уводни статии от всекидневниците,  Аврамович изрича своите нелицеприятни истини, доставяйки ни удоволствието преди това да се насладим на ефектния му спектакъл.

Ще отбележа със задоволство отличната работа на актьорския състав, част от който  участва  и в другата му продукция – „Сянка над Балканите“ (2017 – 2018).

За мен бе истинско удоволствие да следя модификациите на такива добри артисти като Драган Белогърлич, Небойша Глоговац или Милош Тимотиевич.

Едвам познах стария си любимец Александър Барчек, вече 68 годишен като автомонтьора на Царя Червения, стискам палци за бъдещото плодотворно развитие на Йована Стоилкович, която освен много красива е и истински талантлива.

А българският принос за успеха е малък, но съществен.

Като хайманата Христо Ивайло Захариев създава неочаквано ярка и впечатляваща епизодична роля и е на път да опровергае скептиците, че не може да играе, а Христо Шопов като баща му Димитър е класа от всякъде – суров,мълчалив, твърд, непоколебим, човек на честта и дълга, истински местен олигарх от плът и кръв, създал поредната си силна роля в чуждестранна продукция, дошла като подарък за неговия 55 – и  рожден ден.

Кога ще осъзнаем, че той е наш важен капитал и слава за България?

Без да съм рекламен агент да продукцията призовавам повече зрители да я гледат.

Искрено го казвам – заслужава си – и времето, и парите!

Борислав Гърдев

„Южен вятър“, 2018,130 мин., сц. и реж.Милош Аврамович,продукция на  „Архангел студиос“, „Арт Виста“ и „Режим“