Кой финансира въоръжаването на Ботевата чета?

 

Кой финансира въоръжаването на Ботевата чета?

Борислав Гърдев

Врачанският търговец Мито Цветков ,четири еврейски фирми и Евлоги Георгиев в сянка дават своя принос за въоръжаването на Ботевата чета през 1876 г.

Всичко започва с т.н. лоена афера.

Във Враца по инициатива на революционера Иваница Данчев търговецът Мито Цветков става гарант на крупна сделка за закупуване на 18 тона лой и пастърма, за което количество  се предполага, че няма  да се изплаща на османлиите и българите, дали пари за сделката – Хаджи Арап 22 500 гроша, Андро Мурджата 14 500 гроша, Младен Скачоков – 15 850 гроша и Цвятко Младенов -3650 гроша.

Цялата сума е общо 56 320 гроша, равняваща се по тогавашния курс на 12 800 златни франка.

Допълвам, че Мито Цветков става гарант на сделката, нарушавайки неписаното търговско правило да не се лъже и да се разчита на честната дума.

Само той ще бъде съден в родната Враца след освобождението и то от българина Младен Скачоков, на родната му къща , където заседава Врачанския революционен комитет е наложен запор, а той е изхвърлен на улицата, приютен е в мелницата на албанеца Ахмед бег Лазов, изплащайки последната си вноска по дълга на  30 януари 1881 г., след което умира на 2/15 май същата година.

В края на 1875 г. обаче Мито Цветков заедно със Стояна Заимов прехвърлят прословутите 18 тона лой и пастърма на каици и пратката  благополучно е разтоварена в Бекет, Румъния, на 29 декември.

Иваница Данчев се среща в Крайова със стария си познат търговецът – свещар Соломон Зиновски (полски евреин), комуто предлага стоката.

Зиновски пристига в Бекет и в присъствието на Стоян  Заимов, Стефан Стамболов, Иваница Данчев, Мито Цветков и Атанас Лазаров одобрява стоката и я закупува за 13 000 златни франка.

Сделката е сключена на 13 януари 1876 г.След три дни сумата е броена на Стоян Заимов чрез банкерската кантора на врачанина Цвятко Черешаров в Крайова и внесена в касата на Гюргевския революционен централен комитет.

Знае се, че 4000 франка са взети изцяло за централния комитет .

Необяснимо е защо врачанският апостол Стоян Заимов не осигурява никакво оръжие поне за центъра на Трети революционен окръг, поради което при идването на Ботевата чета във Враца има само опит за бунт на 19 май /1 юни 1876 г., бързо потушен от властта.

Накратко за  сделките с еврейските оръжейни търговци в Румъния.

 Фирмите, снабдили българските революционери с оръжие и боеприпаси са „Якобсон“ в Букурещ, „Якоб Хиршхорн“ в Крайова и „Розенфелд“ в Гюргево, без да пропускаме "Розенферт" в същия град.

На 19 януари 1876 г.е сключен договор  между Димитър Горов – „банкерът „на гюргевския комитет и Розенфелд за закупуването на 500 пушки по системата „Спахис“ с байонети, 200 куршума и 1000 капсули при цена на пушка 500 турски лири ,платени 200 турски лири и полица срещу остатъка от 300 лири  с отсрочка 31 дни.

За съжаление  официалната турска власт научава за контракта и чрез ръководеното в Цариград шпионско отделение към Външното министерство от Шнйдер ефенди възпрепятства прехвърлянето на оръжието в българските земи.

С фирмата „Якобсон“ също е сключена сделка, с  представителя й Карл Хиршхорн.

На нея присъства и Ботев и става дума за купуване на 200 броя пушки, револвери и патрони.

Вместо мечтаните „Шапсо“ от Лиеж  чрез фирмата „Албер Симонис“ пристигат бракувани пушки, които все пак са закупени с пари на Евлоги Георгиев.

Стоката – без да е уточнено  количество й -  пристига на 30 март 1876 г. в крайовското пристанище с търговска пратка на „Якобсон“, придружена от служител на посредника Хиршхорн  на име Флешо.

Задължително  трябва да се изтъкне приносът на сдружение „Ванков и Табакович“, което обещава на революционерите да подбере по- доброкачествено оръжие из търговските къщи на Розенферт и хаджи Стойко Трифонович.

Така в началото на 1876 г. Иваница Данчев, Димитър Горов, Мито Цветков и Сава Пенев посещават магазина на Ванков и Табакович в Букурещ и освен закупените от“ Розенферт“ – оръжейна фирма от Гюргево – пушки, вземат още 160 револвера, 12 пушки „Шаспо“ и 45 пушки кабзалии.

 Счита се, че Ботев купува в последния момент още 4 пушки „Шаспо“, една от които кавалерийска, за себе си.

По този начин може да отбележим, че специалната комисия по въоръжаване на Ботевата чета от 150 души я подсигурава с 16 пушки „Шаспо“, 75 пушки, които се пълнят отзад с готови фишеци и не отстъпват на игленките, 160 револвера и бракувано белгийско оръжие –по мои сметки над 100 пушки.

Известна е съдбата на Ботев, убит на 20 май /2 юни 1876 г.

Мито Цветков е заловен на 23 май / 5 юни 1876 г. в Ново село, Берковско, изпратен в Берковица и след това във видинския затвор, откъдето излиза след края на Руско - турската освободителна война,приключила на 19 февруари/ 3 март 1878 г. за да умре ненавреме на  2/15 май 1881 г.

При разпита на Мито Цветков той издава името на Соломон Зиновски и сключената с него  сделка, но последствия за последния няма.

Под турски натиск в Букурещ са привикани за формални обяснения пред официалната румънска власт представители на фирмата „Якобсон“  Карл Хиршхорн и Ернст Краус.

Според признание на Краус той „е разтакаван по разни следствени комисии.Ходих даже при тогавашния министър Братиану, докато се откача.“

За нас остава поуката от една дръзко замислена и прецизно осъществена акция, при която по традиция помагат еврейски  и тежки български търговци , дали своя принос за свободата на България, с неизбежния за манталитета ни сблъсък на алтруизъм и ентусиазъм с корист и егоизъм…

Ползвана е книгата на Николай Иванов “Ролята на евреите за въоръжаването на Ботевата чета“, Велико Търново, 2020, изд.“ИВИС“