Защо загуби Мария?

 

Уточнявам сега Мария Бакалова загуби в честен двубой, спорвано и справедливо.

Колкото и да не тежи да си го признаем.

Не вярвам до края на дните си да доживея друг български артист да се бори за „Златен глобус“ в раздел комедия или мюзикъл и в този аспект на успеха й е и заслужен и невероятен за нашите географски ширини.

Тя наистина привлича аура, талант и амбиция, за да бъде оценена по достойнство и наета от Джейсън Волинър и Саша Барън Коен за ролята на Тутар Сагдиев в „Борат 2“ (2020) . 

Създайте впечатляващо свежо образа на простовато казахско момиче, отлично вписвайки се в американската среда и дори специални овации, правейки за смях на никой друг, а Рудолф Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк и дясната ръка на Тръмп в последния президентски избори.

Но…

Глобусът за най - добър мюзикъл или комедия отиде при Коен, господарят на шоуто.

Защо?

Тъй като е много по - разпознаваме и в понеделник е по време на конюнктурата.

„Борат 2“ в псевдодокументален стил предлага горчиво - подигравателен поглед към САЩ в условията на криза - пандемия и разлом последващо оспорване на президентски избори, като в типично свой стил Коен допуска неуместни и груби шеги както с избиратели - републиканци, които, логично, не му импонират, така и с икони като Джулиани, позволявайки им да се си лукса да се надсмива и над холокоста, разбира се, в рамките на допустимото и с необходимата осторожност.

„Борат 2“ е цинична и жестока забава с Америка в криза, пред избор и поглед към бъдещето на си, разчитания основно на благоприятен момент, който излиза, на дърводобив и остров на своите създатели и на умението им да предложи на публиката лесно приемливи, но шаржирани и съвети за това схематични образи.

Нашата Мария е чудесна като глуповато азиатско девойче, диво и първоначално, което се забавлява като туземец с американските абсурди, но тя не може да изгради нещо повече от зададени й рамки.

Трябва да остане в тях като образ - символ, без да разгърне напълно своя артистичен потенциал, защото тази е била волята Коенова.

При Розамунд Пайк нещата с коренно различни.

Тя е много по – известна от нашето момиче, което лично помня от „12 А“  (2017) на Магдалена Ралчева , от епизода „Да живее кралят!“ на трети сезон на „Гомор“ (2017) на Стефано Солима и от  арт филма „Бащата“ (2019) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов,британка е,снима се от 23 години и има в актива си популярни роли в „Не умирай днес“ (2002) на Лий Тамахори или „Гордост и предразсъдъци“ (2005) на Джо Райт, както и една страхотна изява като Ейми Дън в прекрасния психотрилър на Дейвид Финчър „Не казвай сбогом“ (2014), за който съвсем заслужено бе номинирана за „Оскар“ за главна женска роля.

В „Много ми пука“(2020) работи под ръководството на сценарист – режисьора Дж Блейксън, работил по  сериала „Короната“ (2019) и създава впечатляващата роля на Марла Грейсън.

В известен смисъл Розамунд е също пришълка в Холивуд, но, уточнявам, че дори и там британките – и то талантливите и красивите, винаги са били на почит.

Филмът е добре направена черна комедия, без да блести с някакви оригинални идеи, похвати или изводи.

В стила на до болка познатата ни политкоректност измамницата Грейсън – но, Господи, каква хищница е тя с какъв изящен и контролиран финес е претворена на екрана от Пайк!, получава на финала заслуженото – точно  когато  мечтата й да стане милиардер е на път да се сбъдне, умира простреляна от нещастник, чиято майка тя му е отнела, за да й присвои авоарите, двете с приятелката й Фран – Елза Гонзалес са лесбийки, а както се досещаме младши партньорът на злодейката е с латиноамерикански корени…

Намесена е и руската мафия в лицето на прословутия Роман Луньов на Питър Динклейдж, създал поредната си конгтениална роля, за да напомни, че може да играе всичко, а не само легендарния Тирион Ланистър от сериала „Игра на тронове“ (2011 – 2019).

Само че в „Много ми пука“ има неочаквани обрати – Луньов предлага вместо битка на живот и смърт с Грейсън да станат съдружници и да наложат монопол над САЩ чрез една компания „Грейсън и Ко“ за обгрижване на болните старци, нуждаещи се от лични асистенти, надушвайки златна мина и бизнес за милиарди.

Творбата си е художествена измислица, а не лъжедокументално изследване.

В нея има ясен сюжет, интересни находки в разказа, добре обрисувани образи, стегнат и смислен диалог, умело редуване на смешни и драматични сцени, отлично подбран актьорски състав, в който бих отбелязал и прекрасната епизодична зарисовка на Даян Уист като Дженифър Патерсън, която помним от сочното й присъствие като Мари от „Трафикантът“ (2018) на Клинт Истууд.

Розамунд има късмет, че попада във филма с майсторски  разказана феминистка история, сниман в Бостън, който няма непомерни амбиции, освен да се забавлява, но и да не накара да се замисли върху някои извесни истини за живота, играе вдъхновено комплексно -   нюансиран и добре конструиран образ, при това в амплоа, което отлично владее - на хладнокръвна и пресметлива мръсница, готова на всичко, за да стане богаташка.

Безспорно й се отдава и като Марла Грейсън.

Заслугата й за успех на филма е безспорна и категорична.

Затова и Асоциацията на чуждестранните журналисти в Лос Анжелис  гласува тя да получи „Златна глобус“ за най - добра актриса в мюзикъл или комедия.

В ущърб на Мария Бакалова, на която, всички пак, от цялото сърце пожелавам попътен вятър и нови и по - добри изяви в голямото кино - у нас и по света.

Борислав Гърдев