Поглед към Мойсей Законодателя

 

                           Поглед към Мойсей Законодателя

 

На 28 януари  1974 г.RAI  излъчва англо – италианския мини сериал „Мойсей“, сниман в Израел и Мароко предната година, с внушителния бюджет от 5 милиона долара.

Целта на продуцентите Бърнард Кингъм и сър Лу Грейд е предимно познавателна и развлекателна – да се покаже в 6 епизода по 50 минути (аз самият съм гледал филма от испанско ДВД в киновариант от 141 минути, а в канала you tube версията е 4 часа)  живота на Законодателя 20 години преди старта на библейската поредица по ВВС , предлагайки на публиката качествено и поучително зрелище.

Задачата е отговорна и амбициозна, но авторите на сериала подхождат към нея внимателно и професионално.

Сценарият на  Джанфранко де Бозио и Антъни Бърджес (авторът на изключителния роман „Портокал с часовников механизъм“ от 1962 г.) е атрактивен , достоверен и максимално близък до библейския изказ.

Де Бозио демонстрира увереност и сигурност в режисурата – такъв ще бъде и при екранизацията на шекспировата пиеса „Венецианският търговец“ през 1979 г., разчитайки също на впечатляващата пластика на Марчело Гати („Битката за Алжир“, 1966) с акцент върху девствените пейзажи и ярките портретни характеристики и блестящата както винаги музика на Енио Мориконе.

След излъчването на сериала  темата за Мойсей става много популярна и се включва във всички плочи и дискове с най – доброто, което маестрото е сътворил.

Кастингът е удачен и впечатляващ.

Разчита се на познати и изгряващи звезди, които да приковат зрителското внимание в световен мащаб.

Резонно е колоната да се води от Бърт Ланкастър, създал със замах и първична непосредственост животът на великия Мойсей в неговата последователност – от младежките му години като египетски принц – тук ролята е поверена на сина му Уйлям Ланкастър, който демонстрира учудваща увереност и лекота пред камерата – вероятно по аналогия с Фрейзър Хестън,синът на Чарлтън Хестън, изиграл младия Мойсей в прочутата версия на Де Мил от 1956 г. „Десетте заповеди“ до дълбока старост и неговата смърт в планината.

Като замисъл „Мойсей“ е монодрама и затова останалите образи са в пълния смисъл на думата допълващи и поддържащи.

Антъни Куейл като братът Аарон все пак успява да внедри живец и страст, Ингрид Тулин като сестрата Мириам се откроява със своята виталност и всеотдайност, Ирене Папас като любимата Ципора просто няма какво да покаже, освен спотаена страст и привързаност.

Добра находка е Аарон Ипале като Джошуа, бъдещият Исус Навин, който сдържано, но майсторски разкрива потенциала на бъдещия лидер.

Свежа багра внася Мариандела Мелато като принцеса Бития, младият Микеле Плачидо  се появява за кратко като Калеб, Ричард Джонсън е безупречен като разказвача и гласът на Бог Йехова, а Лоран Терзиев  полага похвални усилия да претвори драмата на фараона Мернептах, така и не успял за се справи с опърничавия си братовчед и неговото бунтовно племе, но е прекалено фин, деликатен и отдаден на светската суета, за да съумее да представи на екран краха на един самонадеян и самовлюбен държавник.

С какво е ценен сериалът „Мойсей“, в какво се състои неговата непреходна значимост?

Де Бозио и Ланкастър представят проникновено и цялостно съдбата на една необикновена личност – пеленаче - еврейче, захвърлено в кош по Нил, превърнало се в египетски принц, сама избрала пътя на свободата , за да се формира наново – поетапно, преодолявайки своите слабости и особености на характера – сприхавост, отчаяние, неувереност, във  водач на етноса  си, водейки го 40 години през Синайската пустиня, докато не умре и последният му съратник, помнещ робството и съзнавайки, че този народ, за да просъществува се нуждае и от закони – прочутите 10 Божи заповеди, които донася изписани на два каменни блока.

Мойсей е наясно, че не е достатъчно народът му да е призван, за да бъде велик и неунищожим.

Той трябва да се научи да се бори с житейските несгоди, сам да си осигурява хляба и месото,  да се отбранява от връхлитащите го враждебни племена, използвайки лъкове, стрели  и камъни, да живее свободен, единен, сплотен от силата на закона и почитащ авторитета на водача си пастир, да не създава  идоли, да не им се кланя и да почита само своя Господ Бог.

Като се замислим – всичко е толкова просто, но така изпълнено със смисъл и поглед към бъдещето, че само може да се възхищаваме и благоговеем пред провиденциализма на Законодателя.

Вероятно и затова в постановката на де Бозио няма нищо фрапиращо и смайващо мащабно, както е при Де Мил, като дори разцепването на морето, за да мине преследвания от фараона  еврейски народ, е по – скоро продукт на силната вяра на Мойсей, отколкото някакво свръхестествено чудо, а разговорът му с горящия храст – Бог Йехова е още едно свидетелство за демонстрираната постановъчна находчивост, постигната със семпли, но ефективни способи.

Като се замисля -  така се правеше киното – вкл. и телевизионното – преди половин век.

В него се държеше много повече на значимия сюжет и правдивите характери, отколкото на пукотевиците , компютърната анимация и специалните ефекти.

В този аспект изборът на Бърт Ланкастър за централната роля е изстрел в десетката.

Той играе с вдъхновение и плам, представяйки изпълнение, достойно за неговия тогавашен 60 годишен юбилей, който  празнува на 2 ноември 1973 г., започвайки последното си голямо италианско приключение, включващо участието му в такива важни и престижни творби като „Семеен портрет в интериор“ (1974) на Лукино Висконти ,„XX век“(1976) на Бернардо Бертолучи, „Кожата“ (1981) на Лиляна Кавани, „Верди“ (1982) на Ренато Кастелани и „Марко Поло“ (1982) на Джулиано Монталдо.

За подобна важна и перспективна продукция  - да не забравяме, че премиерът Мариано Румор урежда аудиенция на продуцента сър Лу Грейд при папа Павел VI -  е необходимо наистина образцово и брилянтно водещо представяне.

Светият отец остава доволен от сериала , давайки одобрението си да бъде показван и обсъждан публично.

Папата предлага да се направи още един филм – „По стъпките на Исус“.

Това височайше предложение се превръща в  382 минутния  епос на Франко Дзефирели   и сценаристите Антъни Бърджес, Дзефирели и Сузо Чеки д` Амико„Исус от Назарет“, показан на 27 март 1977 г. и  също бързо добил световна слава.

Така продуценттите Грейд и Кингъм създават най – добрите и разпознаваеми тв сериали, посветени на знаковите фигури на Законодателя и Спасителя…

Какво по – голямо признание за техния талант, прозорливост  и смелост!

Борислав Гърдев