Да си спомним с почит                                за                                                    „Пеперудата“

 

„Пеперудата“ е един от великите филми, гледан многократно, който винаги ме впечатлява.

Защото е в пълния смисъл на думата модерна класика, направен с вдъхновение и любов, с ентусиазъм и желание при трудни условия в Сен Лоран дю Марони, Френска Гвиана, максимално близки до автентичната драма, разиграла се между 1933 и 1944 г.

Не е лесно книга от 500 страници, която авантюристът Анри Шариер написва на 13 тетрадки през 1969 г. и веднага станала бестселър с продадени във Франция 2,5 милиона , а в чужбина – 10 милиона екземпляра,да бъде пренесена на голям екран, пък и в 151 минутен филм.

Но ако с проекта се заеме „Уорнър брос“, ако сценарият е написан от Далтън Тръмбо – „Спартак“, 1960,  постановката е дело на Франклин Шафнър – „Патън“, 1970, ако зад камерата е Фред Коенекамп, прочул се вече с „Патън“ 1970 на Фр.Шафнър, а музиката е дело на великия Джери Голдсмит  - „Пясъчните камъни“, 1966, „Патън“, 1970, „Китайският квартал“, 1974  и ако в двете главни роли – на Шариер – Пеперудата и на Луи Дега са ангажирани Стив Маккуин и Дъстин Хофман  с бюджет от 12 милиона долара  чудото може и става.

Получава се великолепен спектакъл, който се гледа с непресекващо внимание и на един дъх.

Това го заявявам от личен опит, тъй като през 1991 г. бях свидетел какво въздействие оказа той на студенти, които бяха приковани пред екрана.

Една закъсняла госпожица като седна на стола си попита своята приятелка - съседка :

„-Какво е това?“

А тя отговори троснато – „Млъкни и гледай ,това е нещо страхотно!“

Скептиците ще критикуват епоса на Шафнър, смятайки че не е редно да се прехласваме по подвизите на един престъпник, успял да избяга от Дяволския остров във френската колония, след като е направил два неуспешни– в рамките на екранното време ,вторият път  заловен в убежище на женска католическа мисия в Санта Марта, Колумбия и след като прекарва две години в строг тъмничен затвор на Дяволския остров, когато всичките му съпротивителни сили са поставени на най – сериозно изпитание.

За разлика от приятеля си Луи – кралят на фалшификаторите на бонове, Пеперудата, осъден несправедливо за убийство на сводник, не се отказва от дръзкия си план и бавно и методично започва да конструира уникален сал от чували, пълни с кокосови орехи, който хвърля от върха на скалистия островен бряг, полита в океанската бездна под тъжния и навлажнен поглед на Дега и след като се настанява върху платформата, изрича прочутото  заклинание – „Още съм жив, копелета такива!“

Аз само ще посоча, че на фона на завладяващата музика на Голдсмит проследяваме драматичната одисея на един неординерен тип, готов на всичко в името на свободата.

И при него неизтребимия бацил на волното съществуване не може да изчезне, поради което смятам Шариер – Пеперудата за сродник с друг знаменит бунтар – Рандъл Макмърфи от „Полет над кукувиче гнездо“, 1962 на Кен Киси.

„Пеперудата“ е реализиран със замах, Шафнър е във върхова форма, умело направлява сюжета , редувайки драматични и силно динамични сцени – второто бягство на Шариер   и Дега, с протяжни, тегави и до болка монотонни – престоят му в килията на тъмничния затвор, разтърсващи с неочакваното си развитие епизоди – второто  залавяне на Пеперудата, предаден на полицията от абатисата на манастира, с такива, в които блика неподправен хумор, карайки ни да се смеем истерично – как се забравя подвига на двамата приятели, които успяват с голи ръце да укротят свиреп алигатор, пречещ на работата им в джунглата!

Музиката на  Джери Голдсмит в пълна степен подпомага развитието на сюжета, натоварвайки го с необходимата доза емоционално вдъхновение, а играта на Маккуин и Дъстин Хофман е направо зашеметяваща – Маккуин като образец на непримиримия аутсайдер – сам изпълнява каскадата със скока от върха на Дяволския остров – „това е едно от най – вълнуващите преживявания в живота ми“, желаещ на всяка цена да възкръсне и започне нов живот, дори вече побелял и Хофман, брадясал и с огромни очила, смирил се със своето незавидно  и тъжно ежедневие…

Премиерата на „Пеперудата“ е на 16 декември 1973г, Шариер не я доживява, той умира в Мадрид на 29 юли с.г.,ненавършил 67 години,отзивите са предимно ласкави, приходите  от световното разпространение възлизат на 53 267 000 долара, Джери Голдсмит не успява да вземе „Оскар“ за най – добра оригинална музика, но филмът все пак грабва наградата  „Златен екран“ в Германия, както и сърцата на зрителите, които са му гласували доверие да го гледат.

Вече пет десетилетия…

Борислав Гърдев

„Пеперудата“, 1973, 151 минути,сц. Далтън Тръмбо и Лоренцо Семпъл младши, постановка Франклин Шафнър, продукция на „Уорнър брос пикчърс“.Филмът може да се гледа на филмисуб.