За Томас Харис и неговите герои

Томас Харис е сред любимите ми писатели.

Прочел съм всичките му шест книги,гледал съм и екранизациите по тях.

Не крия, че изпитвам респект към писателското му майсторство и неговия талант.

С риск да бъда упрекнат, че съм апологет на масовата литература.

Но когато тя се създава от имена като Ъруин Шоу, Стивън Кинг, Марио Пузо или Томас Харис, съм готов да бъда дамгосан като неин фен.

Харис навършва 80 години и все повече придобива култов статус на автор, оставил незалечима следа в прозата .

Той се ражда в дълбокия юг – Джаксън, Мисисипи, на 11 април 1940 г, завършва  университета „Бейлор“ в Тексас , пътува в Европа и отразява за Асошийтед прес престъпността в САЩ и Мексико.

Трупа безценен опит, опознава тъмната страна на живота в детайли, разбира, че в действителността, която ни заобикаля, има много несправедливост, омраза, насилие, жестокост.

Осъзнава, че не винаги Доброто побеждава като с магическа пръчка, че дори и да тържествува, то е с цената на скъпи жертви и много усилия.

Разбира и каква тайна е човешката същност.

Че той – Индивидът, не е само с положителни черти и не може да бъде възприеман априори като  злодей .

Харис  прави своя избор и показва, че е възможно опитен и вещ професионалист, ползван от ФБР, изискан джентълмен и с галантни обноски, да е същевременно безкомпромисен и кръвожаден каниблал.

Доктор Лектър е голямото постижение на писателя.

Сравним ли го с героите от първия му роман – трилъра „Черна неделя“ от 1975, едно предчувствие за 11 септември 2001 г. и не лош роман -  ще установим колко симпатично плоски и едноизмерни са те – д – р Бауман, Кабаков, Мошевски,Далия, Майкъл Ландър, Мохамед Фазил…

И все пак книгата се харесва, печели популярност, но авторът си прави своите изводи.

Никаква публичност повече, никакви интервюта и медийни изяви от 1976 г., смело по стъпките на Селинджър до днес.

За читателя ще говори не какво той е споделил пред тв камерите, а какво е написал.

И какви новаторски образи е сътворил.

Харис се отнася отговорно към професията си.

Можел е да напише много повече романи, но не се е поблазнил да бъде фабрика за бестселъри.

Предпочита бавно, внимателно, с много любов и всеотдайност, прецизно и вдъхновено да създаде своята тетралогия за Ханибал Лектър.

Мнозина са умували и писали за ефекта и феномена  доктор  Лектър.

За себе си ще посоча, че не го възприемам само и единствено като злодей.

Че той е по своему привлекателен и въздействащ – и с професионализма си, и със своето хладнокръвие, и с умението си да работи като с равен с представителите на властта – Кларис Стърлинг, и със стремежа си да бъде свободен и концентриран при  вземането на решенията си.

Знаем, че при него Злото идва със страданията и ужасите на Втората световна война в родната му Литва – „Ханибал:Зараждането на злото“ (2005), че, когато иска, може да помогне на разследващите органи –  „Червеният дракон“ (1981),,„Мълчанието на агнетата“ (1988), да се бори  с опасния маниак Мийсън Вергер, елиминирайки елегантно високопоставения чиновник Пол Крендлер, оказал се вкусно блюдо при полета му към САЩ – „Ханибал“ (1999).

Друг на мястото на Харис би създал 15 романа за д – р Лектър, любимият ми писател се задоволява само с 4.

Но каква класа демонстрира  и как разтяга времето за излизане на всеки от тях – 11 години от „Мълчанието на агнетата“ до „Ханибал“!

За къде да бърза? Какво да доказва? От втория роман за доктор Ханибал Лектър е продал 12 милиона екземпляра, защо да не използва времето за по  - цялостни и обхватни проучвания в Италия, за доизграждането на основните персонажи, за улавянето и умелото пласиране на иначе неповторимата италианска атмосфера…

След „Ханибал: Зараждането на злото“ помислих, че Харис е казал завинаги сбогом на писателската професия.

Да, ама не!

След 14 годишно чакане той ни изненада с нова книга – „Кари Мора“ (2019).

Ситуиран в Маями, град, който, подобно Ню Йорк, много добре познава, „Кари Мора“ е роман за преследването на съкровището на Пабло Ескобар във вид на злато и на стойност 25 милиона долара в не много уютен дом, наеман за евтини филмови продукции, един смъртоносен лов, в който са намесени колумбийски наркобарони , бандити и наследникът на доктор Лектър -  Ханс – Петер Щайнер, отвратителен изверг, но и отличен специалист, моделиращ в буквалния смисъл на думата плътските фантазии на своите богати и извратени клиенти.

Кари Мора е млада колумбийка, чистеща къщата на съкровището.

В стил „Истински романс“ (1993) на Куентин Тарантино и Тони Скот след  поредица от обрати, надлъгвания и убийства, именно тя оцелява, получава своя дял от богатството, остава в Америка  и дори се оказва скрит собственик на  жилище край Атлантическия бряг.

Как да не повярваш, че САЩ са страната на неограничените възможности!

„Кари Мора“ не е на нивото на „Мълчанието на агнетата“, но и в нея осезателно се чувстват „ноктите на лъва“.

Излишно е да отбелязвам, че се чете на един дъх и основателно поражда съмнение за евентуално  продължение.

Дали ще има такова, ще покаже бъдещето.

А и желанието на юбиляра Томас Харис да осребри поредното си литературно откритие Кари Мора.

Борислав Гърдев