Да си спомним за Сидни Лъмит

 

 Сидни Лъмит се ражда във Филаделфия на 25 юни 1924 г., но израства в Ню Йорк.

Родителите му са емигранти от полско – еврейски произход.

Барух Лъмит е роден във Варшава и е актьор, сценарист, режисьор и продуцент, а майката Юджиния е танцьорка, но умира, докато Сидни е все още дете.

Сидни Лъмит завършва Колумбийския университет.

На 11 години прави дебюта си като актьор на Бродуей в постановката по Сидни Кингсли „Без изход“, а през 1939 г. се появява  и в игралното кино – „Една трета от нацията“ на Дъдли Мърфи експериментира, да изгражда тв специфика, да интерпретира драматичен текст, пък бил той и класически и с удивителна работоспособност да заснеме повече от 500 постановки , между които и постижения които „Този имот е осъден“(1958), , „Цялото кралско войнство“ (1958) , „Семейно.

Втората световна война прекарва в Индия и Бирма, отстранявайки проблеми с радарите, а като се завръща от фронта организира собствена актьорска трупа през 1947 г., става неин режисьор и преподава актьорско майсторство от 1948.

Упорито и всеотдайно поставя пиеси, но само „Калигула“ (1960) на Алберт Камю се радва на успех.

От 1948 е асистент, а от 1951 и режисьор – постановчик в тв компания SBS.

Може да се каже уверено, че той, заедно с Юл Бринер,чийто асистент – режисьор е, е сред създателите на щатските тв програми.

В телевизията остава до 1960 г., работи интензивно – 14 часа седмично за драматични спектакли, ограничен брой декори и минимални бюджети, но има възможност да щастие“ (1959),„Историята на Сако и Ванцети“ (1960) и „Разносвачът на лед идва“ (1960), за която печели „Еми“ през 1961 г.

С четири брака и четири деца, от които две доведени, Лъмит е все така плодовит и на голям екран.

В актива си има около 50 филма, някои от които са правени за поддържане на формата и получаване на поредния хонорар, но има и такива, които са признати за безспорни филмови образци.

Дебютира с прекрасната драма „12 разгневени мъже“  през 1957 по пиесата на Реджиналд Роуз с незабравимия Хенри Фонда като съдебен заседател № 8, веднага превърнала се в модерна класика.

Лъмит ще продължи да снима до 2007 г., умирайки на 9 април 2011 г.

Във филмографията си има и истински шедьоври – „Дългият път на деня към нощта“ (1962) с Катрин Хебрън и Ралф Ричардсън, „Могилата“ (1965) с Шон Конъри и Хари Андрюс,“Серпико“ (1973) с Ал Пачино и Джон Рандолф, „Кучешки следобед“ (1975) с Ал Пачино и Джон Казале, „Тв мрежа“ (1976) с Фей Дънауей, Уйлям Холдън и Питър Финч, „Присъдата“ (1982) с Пол Нюмън, Шарлот Рамплинг и Джак Уордън, „Фатален грях“ (1993) с Ребека де Морни, като по скромното ми мнение последният му значим филм е съдебната драма „Виновен“ (2006) с Вин Дизел, за която навремето написах възторжено  ревю.

Лъмит е снимал и качествени  комерсиални филми като „Групата“ (1966) с Кандис Берген, „Убийство в Ориент експрес“ (1974) с Албърт Фини, Лорън Бакол, Ингрид Бергман, Шон Конъри,Жаклин Бисе, Антъни Пъркинс , Джон Гилгуд,“На следващата сутрин“(1986) с Джейн Фонда и Джеф Бриджес, „Глория“ (1999) с Шарън Стоун, има и неудачни постановки като „Змийска кожа“ (1960) с Марлон Брандо,Джоан Удуърд и Ана Маняни, „Власт“ (1986)  с Ричард Гиър, Джули Кристи ,Дензъл Уошингтън и Джийн Хекман или  гангстерската драма „Семеен бизнес“(1989) с Матю Бродерик, Щон Конъри и Дъстин Хофман, към която имах големи очакания, както и полицейската кримка „Нощ се спуска над Манхатън“ (1997) с Анди Гарсия, Лена Олин и Ричард Драйфус…

Лъмит е номиниран пет пъти за „Оскар“, но получава само почетен приз  за цялостен принос през 2005 година.

Влиятелните критици Полийн Кейл  и Андрю Сарис по принцип не харесваха филмите му, но  Лъмит с натрупан опит, неизтощима виталност и неизчерпаема енергия снима до 83 годишна възраст, отстоял до край позицията си на разказвач на истини, когото меродавните фактори упорито не искат да чуят…

Борислав Гърдев